Когато Бог решил да сътвори Странджа, не изрекъл нито дума - само се усмихнал. И от тази божествена усмивка тя се родила. Скътала я в себе си Странджанската земя и я запазила во веки веков. Затова и днес продължава да прилича на усмивка - сдъжана, загадъчна, неуспяла от скромност да се излее в щедър смях. Откъдето и да я погледнеш, обгърната в меки, вълнообразни контури, тя плува, струва ти се, в безкрая...
   Безспорен исторически факт е именуването на Странджанския масив в древните епиграфски паметници като Астейска планина, на името на тракийското племе а с т и, живяло по тези земи над Византион. Затова си позволихме да наречем това представяне пред читателите на списание "Орбел" Докосване до Астея. Там, в сърцето на планината, е скътан Природен парк "Странджа" - най-голямата защитена територия в България.
    Обявен през 1995 година, Паркът заема площ от 1161 кв. км и обхваща централна българска Странджа с излаз на Черноморското крайбрежие (между гр.Царево и с.Резово). Тук се намират 5 природни резервата, сред които първият резерват в България - Силкосия и биосферния резерват на UNESCO - Узунбуджак, 14 защитени местности и 15 природни забележителности. В Странджа се намират едни от най-чистите реки в България - Велека и Резвая, както и едни от най-добре запазените стари горски екосистеми. Населените места са 21, а жителите са общо около 7000 души.
   Своеобразното географско положение на Странджа, биогеографски кръстопът на границата между Европа, Мала Азия и Средиземноморието, формира климата й като по-топъл и мек в сравнение с другите наши планини. Крайбрежните части в района Ахтопол - Резово са едни от местата с най-много слънчеви дни в годината за страната. Близостта на Странджа до двата големи водни басейна - Черно и Мраморно море, отдалечеността й от кватернерните заледявания, мекия и влажен климат обуславят природни характеристики, уникални за Европа.
    Разнообразието на растителността е удивително - досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя Парка на първо място в Европа. Още в началото на ХХ век ботаниците откриват в Странджа една втора Колхида. Подводен хребет я свързва през Черно море с Кримско-Кавказките планини. Ето защо странджанската флора изобилства от множество терциернореликтни видове и съобщества, които на европейска територия се срещат само тук. Почти 80% от територията на парка е покрита с гори, като основните видове, определящи техния облик, са дъбовите от източен горун, благун, лъжник и цер. В подлеса на буковите гори е скрито странджанското съкровище от вечнозелени храсти. Освен странджанската зеленика, цъфтяща в средата на май, атрактивни видове са странджанското вълче лико, кавказката иглика, червената пираканта, колхидският джел, странджанската боровинка, лавровишнята и др.
  Странджанската фауна, освен че е разнообразна,има голямо консервационно значение. Територията на Парка обитават 10 вида земноводни и 22 вида влечуги. Сред последните особен интерес представляват вдлъбнаточелия смок, змиегущера, сухоземните костенурки и реликтната каспийска водна костенурка. Ихтиофауната включва 40 вида сладководни и проходни риби, като 12 вида, някои от които реликти от древното Сарматско море, са вписани в световната Червена книга. Преминаващият над Странджа голям миграционен път на птиците Via Pontica обуславя богатството от 260 вида птици. Така ериторията на Парка се оказва район на гнездене на множество застрашени и редки видове. Сред тях трябва да споменем черния щъркел, египетския лешояд, големия ястреб, ливадния дърдавец, орела змияр, белогърбия кълвач и мн.др.Сред бозайниците характерни за Странджа са чакалът, лисицата, язовецът, черният пор, белката, дивата котка, благородния елен, сърната и дивата свиня. Световно застрашен вид като видрата има плътна популация в странджанските реки. "Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав" - гласи каменен надпис от ІІ в.пр.Хр. Несъмнено желанието за един по-друг тип култура - по-топла, по-ярка по тонове, по-експанзивна и артистична по настроение, намира своя пристан в дебрите на Астея. Интересните археологически обекти очароват посетителите със своето величие и мистичност: долмени, тракийски светилища, жертвеници, мегалитни гробници, надгробни могили и некрополи са безмълвните свидетели на събития отпреди хилядолетия по тези земи.
   Особен колорит внасят самобитния фолклор, обредите и обичаите на местното население, които разпалват въображението и стоплят душата, пръснатите навсякъде из планината параклиси, наричани в този край "манастирчета". Всъщност Странджа е земя на църкви и параклиси. Тук витае една загадъчна духовност, която по неповторим начин допълва впечатленията от красивата природа и зрелищни пейзажи. Нестинарският обряд и до днес се практикува в с.Българи - всяка година в деня на Св.Св. Константин и Елена - 3-ти юни (по стар стил). Въпреки, че вековете са наложили своя отпечатък върху изумителния танц върху жарава, този действащ от тракийско време ритуал е успял да запази и до днес основните си черти. Интерес представлява и село Бръшлян, обявено за архитектурно-исторически резерват, с автентичните си странджански къщи от 18-19 век. В тях още витае духът на патриархалното възрожденско семейство.

        С поглед към бъдещето
   С ревностен дух и безкрайна любов към българското странджанци пренасят през вековете самобитната си духовност. Днес, освен природните дадености, тя е основна предпоставка за оживяване на селищата чрез развитие на природосъобразен и селски туризъм. В Странджа той се е наложил предимно като дребен семеен бизнес - реална възможност за поминък на местното население. Уникалното биоразнообразие, наличието на специализирани експозиции - Природна сбирка в гр.Малко Търново и Горска сбирка в с. Граматиково в комбинация с Дендрариум в м. Качул, са другата важна предпоставка за развитие на екотуризъм на територията на Природен парк "Странджа". Изградените туристически пътеки и маршрути разкриват многообразието от атрактивни компоненти на околната среда. В Парка се изгражда посетителска инфраструктура, каквато до 1990 г. напълно е липсвала, поради ограничителния граничен режим за достъп в Странджа.
   Обединявайки усилията на общините Царево и Малко Търново, нестопанските дружества от селата и предприемчивите местни хора в името на устойчивото развитие на региона, както и с финансовата подкрепа на Корпус на мира - САЩ по проект SPA, Дирекцията на природен парк "Странджа"организира регионалното събитие Фестивална зелениката. На 22 и 23 май 2004 г. територията на Парка ще се превърне в място за генериране и обмен на идеи и опит в сферата на екотуризма, в пазар на туристическото предлагане и на произведеното тук, в информационно средище за хора с различни интереси от и извън Парка, за да бъдат представени в пълнота възможностите за развитие на туризъм и привлекателността на Странджа като туристическа дестинация.
  Трудно е в една страница да се вмести всичко, което искаме да ви разкажем за Странджа - странната и мистична планина. И ако това е първата крачка на нашето запознанство, с радост и нетърпение можем да направим и втората - среща по време на Фестивала, а и винаги, когато посоката на вашето пътуване е Странджа.
  Радостта носи усмивки, първите плахи стъпки са направени, значи - очаква ни ведро приятелство!
       До скоро!