|
Природен
парк "Златни пясъци" е защитена природна
територия от 1943
г. Намира на 17 км североизточно от гр. Варна,
западно от курортния комплекс "Златни пясъци".
Разположен е успоредно на морския бряг върху площ
от 1320,7 ха (13,2 км2), с дължина 9,2 км и средна
ширина 1,2 км. Най-високият връх в парка е Чиплак
тепе - 269,3 м. Релефът е хълмист, с типично изразен
свлачищен, стъпаловиден характер. Преобладават
териториите с надморска височина 100 - 200 м.
В посока към морето се спускат стръмни била, редувайки
се с долове, които през по-голямата част от годината
са безводни. В южната част на парка се намират
няколко естествени мочура, които се подхранват
постоянно от подпочвените води.
Горският масив на Природен парк "Златни пясъци"
е най-големият по нашето северно черноморско крайбрежие.
Дървесната растителност покрива 90% от площта
на парка. Пъстрата мозайка на гората е формирана
от дървесни видове характерни за ниските части
на България - дъбовете цер, благун и космат дъб,
обикновен и келяв габър, полски клен, сребролистна
липа и др. Във влажните места, пространството
между дърветата е запълнено от стъбла на множество
лиани - скрипка, повет, бръшлян и др. В доловете,
където се задържа вода през лятото, типичните
за региона широколистни гори отстъпват място на
гори от лонгозен тип.
По стръмните каменисти склонове в североизточната
част на парка се срещат храсталаци от топлолюбиви
видове - люляк, жасмин, драка и др. Сред тревистите
растения в Природния парк се срещат 17 защитени
вида, 2 застрашен и 19 редки вида включени в Червената
книга на България. Четиринадесет вида орхидеи
допълват очарованието на гората. Защитената територия
съхранява местообитания на диви животни. Най-многобройната
група е от горски видове - дива свиня, сърна,
катерица, лисица, дървесница, еленов рогач и др.
Сред влечугите, обитаващи парка, се срещат защитени
видове - шипоопашата, шипобедрена и блатна костенурки,
смок мишкар и голям стрелец. Малките водни площи
в парка се обитават от 6 вида жаби и 2 вида тритони.
Птичето царство е представено от 80 вида птици,
сред които най-многочислени са пойните - синигери,
дроздове, кос, червеношийка и др. От хищните видове
птици се срещат голям и малък ястреб, керкенез,
мишелов, горска улулица и др. Паркът е едно от
малкото места в страната, където намира убежище
колхидския фазан. По време на пролетните и есенните
миграции, над парка преминават големи ята прелетни
птици, тъй като той е разположен на миграционния
път Via pontica.
Възможности за туризъм На територията на парка
са разработени пет туристически маршрута, които
представят биологичното и ландшафтно разнообразие.
По протежението им са разположени кътове за отдих
- навеси и беседки с пейки, маси и огнища в близост
до чешми, погледни места,
от които се разкрива панорамна гледка към морето,
парка и курортния комплекс.
Маршрутите са подходящи за:
" Пешеходен туризъм;
" Природо-познавателен туризъм - специфична
флора и фауна, разнообразен релеф. В помощ на
природолюбителите е разработен "Дендрологичен
маршрут";
" Културно-познавателен туризъм - исторически
комплекс "Аладжа манастир" (включва
самия скален манастир, ранно-християнски катакомби
и музейна сграда); останки от средновековни крепости;
" Детски туризъм - специализиран природо-познавателен
детски кръгов маршрут "Домът на сойката"
с образователно- атракционен "Детски кът".
Маршрутът е подходящ за всички възрасти.
" Фототуризъм - вековни дървета, панорамни
пейзажи, типичната флора, исторически забележителности
и др.
В общия облик на парка, сред зеленина и тишина,
сполучливо са вписани разнообразни заведения за
настяняване, хранене и развлечения - най-често
двузвездни хотели, ваканционни селища, къмпинг,
ресторанти, дискотека и др.
"Побити камъни" е първата Природна забележителност
в България, обявена през 1937 г. с обща площ в
наши дни 253,3 ха. С това име е известен уникалният
природен феномен, обединяващ 14 групи каменни
колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна
форма, разположени сред пясъци и разпръснати в
западния край на варненската низина. На юг тя
достига до Белославското езеро, на север до склоновете
на Варненското плато. По-известните групи са:
Слънчевска, Централна, Кариера, Дренака, Страшимировска,
Тетерлика, Белославска, Голям връх, Авренска поляна.
Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона
години, вълнуват поколения учени със своя произход.
Най-новата теория ги определя като микробиално-карбонатни
колони възникнали на дъното на древно море. Каменните
колони и стълбове достигат височина до 7 метра
и диаметър при напречно сечение - 3 метра. Общото
обемно пространство е 70 кв. км и това представлява
една ивица с посока север-юг, почти успоредно
на морския бряг. Ширината на ивицата е около 5
км.
Пространствата между колоните са заети от сиво-жълти
пясъци, върху които е развита предимно тревна
растителност с преобладание на пясъколюбиви видове.
В ПЗ "Побити камъни" се опазва единственото
находище в България на растението твърдолистна
песъчарка - световно застрашен вид. Природната
забележителност е важно местообитание на 4 световно
застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения
в България.
Скалните групи се обитават от животински видове
привързани към откритите сухи местообитания -
заек, лисица, лалугер, пепелянка и др. В района
на "Побити камъни" се срещат 114 вида
птици - каменарче, полска бъбрица, турилик, бухал
и др.
Защитена местност
"Камчийски пясъци" заема площ 372,6
ха, обхваща голямо разнообразие от условия на
природната среда - плажна ивица, обширни пясъчни
дюни, храстови и тревни съобщества, сладководни
блата, естествени широколистни гори и изкуствено
създадени иглолистни гори.
По пясъчните дюни се срещат типични пясъколюбиви
тревисти растения - лепидотрихум, български лен,
морски ветрогон и др.
В блатата се среща балканската чесновница - застрашен
и защитен вид, вписан в Червената книга на България.
Характерни за защитената местност са влечугите
- голям стрелец, шипоопашата костенурка и др.
Защитената местност е уникално местообитание на
черния щъркел и още над 20 вида прелетни и водоплаващи
птици.
|