Природата - извор на спокойствие и хармония за всички живи същества, извор на живителна сила за всеки, посетил дори и една малка част от нейната дивна прелест!
     Природата е люлка на човека от вечни времена. Човекът е част от природата, втъкан в нейните красоти, неразривно свързан с нея. Има ли нещо по - приятно и по - успокояващо от пеенето на птичките, от бълбукането на водата, от жуженето на пчелите, от нежния ромон на близкото поточе, от шуменето на река, внедрена там някъде в планинските дебри, от разходка в планината.
     Природата дарява радост, щастие и здраве! Тя не само възвисява човешкия волеви дух, но е и голям, искрен и сърдечен приятел на неговото скъпоценно здраве!
     Заизкачвайки се с раници на гърба по криволичещите пътеки на планинските склонове в Пирин планина, ние група млади природозащиници - спечелили награда от олимпиадата по екология - 5 дни в Пирин, се запътихме към хижа Пейо Яворов. Пътят ни беше вълнуващ и изпълнен с приключения. Най - напред ние се срещнахме с чистият, наситен с кислород планински въздух. Влизайки постепенно в тихата иглолистна гора над нас клоните извиха свод от чистота и сини слънчеви небосводи. Пейзажът ни действаше с цялата си красота - неповторимите цветове, оттенъци и форми, зелените нюанси на горите и поляните, пъстротата на чудните билки и цветя, невиждани никъде другаде по света!
     Видяхме различни птици и с помощта на орнитологът, който беше с нас и заедно с определителя ние разпознахме пъстрият кълвач, черният кос с позлатена човка и много други. Научихме много за отделните видове - с какво се хранят, до каква надморска височина живеят, къде гнездят.
     Минахме през гората където пожарът миналата година е оставил грозните си следи. Каква ужасна картинка - съборени дървета, пепелява пръст и навсякъде скелети на изгорели дървета. Какво страшилище е тази природна стихия - обхваща в пламъци всяко стръкче трева, всяко храстче, всяко дърво, всяко живо същество, което не е избягало...... След тази среща с мъката и тъгата на гората всички мълчаливо продължиме пътя си. И така с бодра крачка, припкайки от камък на камък, спирайки се при някое растение и виждайки някоя птичка, ние пристигнахме в х. П. Яворов, намираща се на 1740м. надморска височина.
     Всяка вечер имаше забавни игри и увлекателни лекции, от които научихме много неща за кафявата мечка, щъркелът, вълка, за земноводните и влечугите, за дивите кози, дивите прасета - как да се държим когато срещнем някое от тях, какво да направим ако видим бракониери и мн. др. Научихме много неща за всеки от групата и станахме големи приятели. Не мога да опиша с думи очарованието и любовта, с които всички гледахме на Природата; с какво желание правихме плакати, на които показахме колко е важно да пазим гората, колко важни са всички същества в нея и как трябва да ги пазим! Показахме с колко много неща тя изказва своята благодарност към тези, които я обичат, които при слънце и при студ, при дъжд и при бури са винаги насочени към нейните сияйни върхове и пазви, към нейните омайни паляни, изпъстрени с чудно красиви високопланински цветя; към тези, които се възхищават от бистрите циркусни езера, в които се стрелка пъстървата. А там някъде из зелените пояси тромаво се движи самотна мечка или като светкавици преминават сърни и други животни. За съжаление ние нямахме късмета да видим някои от тях, но не изгубихме надежда - дано следващия път.
     Всеки ден предприемахме различни походи. Всяка сутрин след закуска с раничките на гърба, с веселото настроение и с усмивка на лице ние тръгвахме право напред - към приключението, с което трябваше да се справим. И така с песен на уста,с весел смях и с бинокли в ръце ние зорко следяхме както небесата, така и земята. Видяхме няколко двойки Сокерици, Стрелушка и др.
     Предприехме поход до Суходолското езеро. Видяме и разпознахме жълтата тинтява, пиринският мак, балканската петлюга и много други. Мога да твърдя с гордо вдигната глава, че научихме много за флората и фауната на Пирин планина. Ходихме до Бялата река, къдета беше просто прекрасно; до местността Погледец, откъдето се вижда цялата околност - гр. Разлог, гр. Банско и селата около тях; до Хайдушка чешма и Яворова поляна, където видяхме мишелов.
     Сутринта на 23.07 прекарахме в гр. Банско, където експерти от Национален парк "Пирин" бяха много дружелюбни и ни разведоха из забележителностите в гр. Банско - музея - къща " Никола Вапцаров", цървата, изложбената зала и др.
     Следобяд пристигнахме на гарата в Благоевград. Всички бяхме тъжни - тези 5 незабравими дни в Пирин планина свършиха, а пък от друга страна бяхме щастливи, че видяхме и научихме толкова много неща. И най - много от всичко сега когато пиша тези редове разбирам, че изпитвам все по - голяма и по - голяма любов към планината, към Природата и към своята Родина!
     Стигнах до извода, чев Природата около нас има много красота, която ни прави духовно по - богати. Но за да почувстваме красотата трябва сами да я открием, възприемем и ЗАПАЗИМ!