Каква е връзката между девица, игла, дявол, малка книжка, змия, принцеса, конче и тибетски свещеник, четящ ...? Ще се досетите само ако познавате поверията на хората, отправени към една изключително интересна група насекоми. Тези животни са получили голяма популярност в някои страни и са били част от националните гербове на някои от тях през отделни периоди. Участват в детските игри, медицинските рецепти, дори и като подправки към някои храни. Литературата, поезията и музиката им отреждат специално
място. Но, за съжаление, това е характерно за други държави, не и за България. в нашата страна те се приемат като преносители на треска и други болести, вярва се че хапят и жилят неприятно. Малко са хората, които отправят поглед с възхита към тях. Предлагам ви да погледнете по-отблизо към техния начин на живот и при следващата среща с тях любопитството да е водещото чувство при общуването ви с водните кончета.
     Така ги наричаме ние, защото на някой наш предшественик някога му е направило впечатление, че бързия летеж на тези насекоми прилича много на подскоци на жребче над водата. Тази асоциация я има и в езиците на редица други народи. Действително съществува известна прилика. При водата водните кончета са неудържими и вихрените въздушни подскоци понякога се извършват с бързина, неуловима за човешкото око. Най-често тези движения се изпълняват от мъжките и са сигнал за окупирана територия.
     Някои от тях често кацат по сухи клонки с лице към водата и внимание, насочено към всеки натрапник. Последните се посрещат със силни сблъсъци, при които отделни екземпляри могат да изгубят дори част от крилата си. Всичко това е оправдано, защото времето за живот като възрасти е кратко - в най-добрите случаи около месец-месец и половина (малко видове презимуват в това състояние). През това време основните усилия се насочват към откриване на брачен партньор. При успех двойката формира най-уникални символ в природата и най-яркия знак за любовната вълна, на която подчинен живота им. Самият той се предава на владението на водата. Яйцата, които женската снася се скриват в тъканта на растенията, навлажнена почва или падат свободно по дъното на водоема.
     Уникални в това отношение са някои видове, които снасят във върбовите клонки, надвесени над водната повърхност. Следва развитие под водата, което непривикналия наблюдател в никакъв случай не може да свърже с насекомото от въздушната среда и волните му полети. Ларвите изглеждат тромави и не привлича вниманието така както възрастните. Нямат набиващите се на окото шарки, елегантността н; линиите, отразяващите блясъка на слънцето криле. Но все пак и те имат с какво да се похвалят и отново да са на няколко крачки пред останалите си съседи. Долната устна от челюстния апарат е превърната в уникален за животинското царство механизъм за улавяне на жертвата. Нарича се маска защото при някои видове обхваща почти цялата лицева повърхност. Тя служи като допълнителен крайник, чрез който уловената храна се поднася към челюстите и се задържа докато бъде разкъсана.Жертвите им са всички по-малки от тях животни, които се движат в обсега на маската. От хватката не се спасяват дори дребните рибки, попови лъжички или ларви на други водни кончета. Те не правят разлика между гръбначно и безгръбначно животни, между съседи или братовчеди. Движението е признак на живот, който може да бъде погълнат. Случвало ми се е да нападат дори и върха на пинсетата ми когато се опитвам да ги уловя от аквариума. Ларвите нарастват като си сменят обвивката неколкократно. Готовата за излюпване ларва се покатерва по клонки над водата, стволовете на околните дървета или просто по навлажнената почва. Настъпва един от най-вълнуващите моменти - превръщането във възрастно насекомо. Обвивката се пука и от Т-образния отвор в началото на тялото се появява бъдещия окупатор на въздушната среда в близост до брега. За момента той е със силно скъсени криле и коремче. Постепенно започва да напомпва въздух и заедно с това течност в жилките на крилете, които се издуват и опъват крилната повърхност.
      Коремчето е събрано като телескоп, но за около 15 минути и то к достига характерните за вида размери. Това е един от най-уязвимите периоди за тях, Тогава всеки допир с околни предмети е фатален. Дори и даряващата живот до този момент вода трябва да е далеч. Пълзящите наоколо мравки или дебнещите паяци спокойно могат да се възползват от безсилието на излапващото се водно конче. Които успеят да се предпазят и да разпънат крилете си отлитат към околната растителност. Тя е жизнено необходима като укритие докато тялото придобие нужната здравина.
      Както виждате всички етапи от развитието на едно водно конче са важни за него. Не е достатъчно само да имаме източник на вода. Нужно е бреговете да са предпазени от стъпкване на растителността. Близостта на околните дървета и храсти за някои видове е от съществено значение. водните кончета са още един пример за здравата връзка, която съществува между всички организми в природата. Ако ние, хората, действително сме най-разумните същества на планетата, то тези връзки трябва да са ни отдавна известни. Това действително е било известно, но като че ли нашите предшественици са се замислели повече над това. В миналото една от основните причини за изграждане на селищата е била наличието на водоизточник. в настоящето много от тези безценни резервоари са превърнати в сметища. Водата не може да измие нашата небрежност. Ако течението на водата отнесе отпадъците ни от нас, то тя ще ги пренесе при други, а по пътя си ще унищожат красотата на водните същества, които очакват своето излюпване. Тези са водещите идеи на новата инициатива на фондация "Биоразнообразие" и Сдружение "Зелена България" за обявяване на Годината на водните кончета, 2005.
      Списание "Орбел" е първото официално издание, където тази дейност се оповестява. За всички желаещи да се включат в многобройните инициативи препоръчвам да се обърнат към Дирекцията на НП "Пирин". Първата крачка към живота на водните кончета е най-дълга. Останалите, които ще ви направят приятели с тях, се пробягват много лесно.