Има едно необикновено растение, което срамежливо се крие в бистрите води на планинските езера - това е шилолиста.
     То представлява многогодишно папратовидно растение, чийто дом са дъната на езерата в Пирин. Изберете си идно от тях и го посетете! Можете да го откриете в Кременските , Валявишките и Спанополските езера, Долно Тодорино езеро и други. На дълбочина от 80-100см може да съберете от него, тъй като липсва друга растителност. Високо е 8-25см,листата му са зелени и фотосинтезират. Стъблото не се вижда, то е скъсено и удебелено, грудковидно и от него излизат многобройни неразклоняващи се корени.Горната част на стъблото е покрита с шиловидни листа. Ако откъснем един лист и го прережем внимателно напречно , ще установим, че листата не са плътни, а са пронизани от четири надлъжни въздухоносни канала, които осигуряват обмяна на кислород. На външен вид листата се различават само по големина, но при по-внимателен оглед ще забележим разширения в основата на някои и именно в това е разликата. В по-едрите листа са разположени органите на размножение, така наречените макроспорангии. В техните специални камери, покрити с предпазно капаче, се намират женските /макро/ спори.Размерите им не надминават 0,5-0,6мм.На по-дребните вътрешни листа се разполагат микроспорофилите, в които се образуват мъжките спори. На върха на стъблото са разположени вегетативните листа.
     През зимата листата, които носят микро и макроспорангиите отмират, а от вегетативните листа се образуват нови спорофили. От юли до септември в микроспорите се развивамъжки прорастък, който носи сперматогенните клетки. В същото време във всяка женска спора се е развил по един женски прорастък. От оплодената яйцеклетка се развива новото растение. Посочените до тук особености дават представа за състоянието на размножителните процеси и устройството на съвременните представители на рода и семейството. Те обаче са краен етап от развитието на една линия, чиито корени се крият в далечното геологично минало.Тази линия е включвала родственици на шилолиста, които обаче са се оказали недостатъчно приспособени и в крайна сметка представляват "задънена улица" от еволюцията на папратовидните.
     В семейство Шилолистни сега са обединени около 64 вида, които са разпространени в Северна и Средна Европа, Гренландия, Западен Сибир и Северна Америка.Освен под вода, те виреят на влажен пясък. При анализа на развитието и разпространението на рода може да се допусне,че при изтеглянето на ледниците от нашите земи той е намерил благоприятни условия в пиринските езера и е останал тук. Това ни дава правото да го отнесем към категорията на глациалните реликти.
     Наличието на подобна категория растения, в коя да е част на нашата страна, хвърля светлина върху историята на развитието на българската флора. Ето защо шилолиста, като част от тази история трябва да бъде запазен.