Клекова пустиня

тиха, топла августовска вечер, не далече Шарлия се тъмней
възвишил снага си вечна непокорен Като Прометей.

Гранитен меч забол в небесата смирено гледа като младенец
брат близнак .......него небесата брат наречен "Конски кладенец".

Клетник някакъв залутал се из клека облян в пот ридае за вода
намира някаква маркирана пътека до нея извор чист като сълза.

В тази клекова пустиня невиждан дар е туй от бога
кладенче с устица бистросиня родено тук от майката природа.

Невежите - те могат да оспорят за слепците всичко туй е мрак,
а кладенчето тихо ни говори с вода по-чиста от сълзите на сирак.

Говори за Стоян Войвода шепне ми със страх за Яне,
за една мома с нож пробола се, кадъна да не стане.

Поглеждаш кладенчето мило присядаш малко за отмора
и чувстваш в себе си отново сили заслушан на птиците в хора.

Кладенчето толкова е срамежливо отронва кротко своите сълзи,
като че казва "Аз за вас съм живо" наведи се и ме целуни.

Никола Котев
с. Илинденци