С размах на крилата до
2,3 м и тегло до 6,6 кг, скалният орел (Agulia
chrysaetos) е истински властелин на висините.
Разпространен е в Палеарктика Северна Америка,
Евразия и Северна Африка. Обитава гористи и
скалисти райони на различна надморска височина,
в близост до открити пространстба, където ловува.
Избягва влажни местообитания, като предпочита
планински и предпланински райони. Среща се до
3000 м надм. в. При този вид няма ясно изразен
полов диморфизъм, но женската е с около 10 %
поедра и 20% потежка от мъжкия. Има 
сравнително
голяма продължителност на живота. В природата
живее до 25, а в плен до 46 години. Негови основни
оръжия са здравите и дълги нокти на краката,
с които увива жертвата и мощния и закривен клюн,
с който я разкъсва. От местата за почивка или
от въздуха, скалният орел наблюдава зорко своята
територия благодарение на изключителното си
зрение. Проницателният му поглед е в пъти по-чувствителен
от този на човека. С него птицата е способна
да забележи лалугер на разстояние повече от
километър. Когато орелът лети много бързо издаденият
свод на веждата предпазва окото от силната въздушна
струя.
Скалният орел владее добре
различни техники на полета. като всички останали
едри грабливи птици, той избягва активното летене,
за да пести енергия. При реене има характерен
силует със сравнително дълга опашка, широки
и дълги крила, ясно разчленени на 7 "пръста"
на върха си. Погледнат отпред има "V"
образен профил, тъп като крилата са леко приповдигнати
спрямо равнината на тялото. При пикиращ полет
птицата ги прибира към тялото и силуетът заприличва
на капка. В тази аеродинамична форма скалният
орел е способен да развие скорост до 250 км/ч.
Скалният орел е моногамна
птица, като обикновено партньорството се запазва
за цял живот. Територията на една двойка се
простира средно на около 100 кв. км. Гнездата
са разположени в скални ниши или върху дървета.
Всяка двойка скални орли има по няколко гнезда
(най-малко 2 и най-много 10), които сменя периодично.
При строежа им използва клончета с диаметър
най-често около 23 см, които събира в полет
от земята, но също така често чупи зелени клонки
от дърветата. За тази цел птицата пикира върху
предварително набелязан клон и го скършва с
помощта на мощните си нокти. В центъра гнездото
е постлано с мъхове, треви и нежни вейки. Гнездата
на скалния орел могат да се използват от различни
поколения птици в продължение на векове, като
се надстрояват всяка година и понякога достигат
невероятни размери до 2 м височина и 2,5 м диаметър,
но най-често са с диаметър около 1 м и височина
около 30 см. Размножителният период на скалния
орел започва рано. Брачни игри могат да се наблюдават
още през февруари. към края на март женската
снася обикновено 2 (понякога 3, много рядко
4) мръсно бели яйца с червеникави петна. Малките
се излюпват към края на май след 44 дни инкубация.
Те са безпомощни и тежат едва 105 грама. Първите
23 седмици женската птица стои неотлъчно до
тях, за да ги храни и топли. Мъжкият ловува
и донася плячката на своята партньорка. Малките
остават в гнездото 
обикновено
около 80 дни. При недостиг на храна, при скалният
орел, както и при други грабливи птици се наблюдава
явлението "каинизъм", при което по-голямото
орле убива и изяжда по-малкото. По този начин,
макар и жесток от човешка гледна точка, се осигурява
оцеляването на поне едно малко в трудни условия,
вместо смъртта и на двете. Орлетата излитат
в края на юли и до придобиването на автономност
през декември остават с родителите си, които
ги обучават как да оцеляват сами. Отделянето
на младите птици от родителите е огромно изпитание.
Те трябва да преживеят зимата и да си намерят
собствена територия и партньор. През този период
смъртността при скалните орли е много висока.
Около 75% от младите индивиди загиват преди
да достигнат полова зрялост. Младите птици се
разпознават лесно. Те са по-тъмни от възрастните
и имат характерни бели петна в основата на кормилните
и махови пера. При тях копиевидните перца по
тила и врата са червеникаво кафяви, а не златисти
като при възрастните. При младите отсъстват
и златистите надкрилия, характерни за възрастните
индивиди. Половата зрялост настъпва на 3-4 годишна
възраст, но типичното за възрастната птица оперение
се придобива чак на 6 - 8 годишна възраст.
Скалният орел се намира
на върха на хранителната пирамида. Храната му
е разнообразна. Най-често се интересува от плячки
между 2 и 5 кг. Неспособен е да вдигне жертва,
потежка от собственото му тегло. Обикновено
улавя средно големи бозайници като лалугери,
диви зайци, белки, понякога дори лисици, скитащи
котки и кучета. Привлича се и от трупове на
по-големи животни. От птиците се храни най-често
с яребици, кеклици, вранови. Често улавя и влечуги.
в районите, където има сухоземни костенурки,
те представляват своеобразно лакомство за скалният
орел. Но дори и мощният му клюн не е способен
да счупи здравия щит на костенурката. Ето защо
тук птицата прибягва до хитрост. След като забележи
костенурка, орелът пикира, улавя я и се издига
с нея в небето. Намира подходящо скалисто място
и там я пуо ка отвисоко, за да разбие корубата.
Често използва едни и същи места, на които могат
да се намерят много остатъци от изядени костенурки.
Скалният орел ловува на принципа на изненадата.
След като улови жертвата, той винаги я оскубва.
Несмлените пера и кости изхвърля под формата
на погадки с с дължина около 10 см и диаметър
4 см. Може да издържи без храна повече от седмица.
В природата орелът изпълнява функцията еднобременно
на санитар и селекционер. По този начин той
влияе благоприятно на видовете, с които се храни,
тъй като убива основно болните и слаби животни
и по този начин възпрепятства разпространението
на болести, оцеляването на индивиди с нисък
адаптивен потенциал, пренаселваното на дадена
територия и изчерпване на хранителните ресурси.
Човек винаги е имал двустранно
отношение към скалния орел. В древността тази
величествена птица е била почитана като олицетворение
на могъществото и славата на воина. Възхвалата,
обаче не е предпазила вида от преследване под
формата на лов, а до неотдавна и чрез отрови.
Използването на хлорорганични съединения 
през
60 те години на миналия век води до силно снижаване
на числеността на скалния орел в Европа. Типичен
пример е ДЦТ, което не се разгражда, а се натрупва
в мастната тъкан на организмите по цялата дължина
на хранителната верига. Като връх на хранителната
пирамида хищните птици и в частност скалните
орли са натрупали значителни концентрации от
пестициди в телата си за сравнително кратък
период от време. По този начин те са станали
особено уязвими за вредните ефекти на хлорорзаничните
съединения. Яйцата им не можели да образуват
достатъчно дебели черупки и се чупели под тежестта
на мътещата птица или оставали не оплодени.Не
били редки и случаите на пряко отравяне.В България
допълнителен ефект имали използването на отровата
стрихнин, както и прякото избиване на хищни
птици за право на получаване на лобен билет.
След продължителна борба от страна на природозащтитниците,
тези дейности са забранени, видът е защитен
и се наблюдава стабилизиране на популацията.
Сега в нашата страна гнездят около 150 двойки
скални орли, а в цяла Европа между 5000 и 7000
двойки.
