Национален парк "ПИРИН"
 
брой 1
година 2000             
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
..На добър час, Орбел!.
  Климатична оценка
   Кой се грижи и контролира
   Населението на контактната зона
    За 100 години напред
  Пътешествие в имената на Пирин
  Чудото на река Башлийца
  70 години хижа "Яне Сандански"
  Нарушения на територията на парка
  Да я съхраним за поколенията
  Духът на уникалния град
  Напред или назад ... към природата
  Маршрути на европейско ниво
  Нашето спасение

 

А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
3
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кой се грижи и контролира

Георги Питов
Уредник на
Постоянната иконна
изложба в Банско

      Когато човек дойде в Банско, рано или късно попада на площада пред църквата "Св. Троица", на който се издига паметникът на създателя на "История славянобългарска" - Паисий Хилендарски. Малко хора обаче обръщат внимание на малката уличка вдясно от паметника с ниската сграда на нея. На портата й има надпис - "Постоянна иконна изложба". Когато човек влезе в двора, той вижда една малко по-различна сграда от традиционната къща крепост, която вече е видял в старинния квартал. Едноетажната постройка всъщност е най-старата в Банско, запазена в автентичния си вид. Строена е през 1749 г. Това е бившият женски метох, който първоначално е принадлежал на Зографския, а по-късно е отстъпен на Рилския манастир. В тази сграда от 1986 г. е настанена Постоянната иконна изложба, посветена на Банската художествена школа.
      Изследователите на българското минало нямат окончателен отговор на въпроса кога започва своя живот селището Банско. Те знаят обаче, че в Банско се развиват духовни процеси с огромно значение за цялата българска култура. Тук се ражда монахът Паисий Хилен-дарски, който със своята "История славянобългарска" събужда националното самосъзнание на българина. От Банско тръгва житейският път на един български енциклопедист - монаха Неофит Рилски, чиято книжовна дейност дава могъщ тласък за развитие на просветното дело в страната. През нашия неспокоен век от Банско тръгва към своята Голгота и поетът Никола Вапцаров, който се ползва с европейска популярност.
      Трудно е да се каже как е изглеждало селището през Средновековието, но през 18 век Банско се развива като един от най-значителните търговски центрове в Североизточна Македония. Като кираджии и търговци жителите на Банско пренасят и продават купувания от Беломорието памук, афион и тютюн в Сърбия, Австрия и други европейски страни. Местни търговци имат кантори в Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия и Лондон. Постепенно освен стоки и пари по пътя на керваните от Западна Европа в Банско пристигат и културните достижения на европейци, и тяхната архитектура. През този период се появява типичната банска укрепена къща, която специалистите считат за уникално явление в балканското домостроене. Очевидно въпреки тежките условия на турското господство местните жители вече се чувстват достатъчно силни, за да вършат големи родолюбиви дела.       Част от богатствата, които банскалии натрупват от търговия, се изразходват за строеж на църкви, манастири и други обществени постройки. Ктиторските портрети на родолюбците се появяват на централни места в сградите, за които са дали пари. Такива копия, рисувани от бански зографи, могат да се видят в първата зала на иконната изложба. Сред тях е и портретът на Хаджи Вълчо - брат на Паисий Хилендарски, един от най-богатите бански търговци и един от най-щедрите дарители за онова време. Със собствени средства той подпомага изписването на източното крило на Зографския манастир, наречено Банската махала, и параклиса "Св. Георги" в двора на същия манастир.
      През 1757 г. Хаджи Вълчо е нарисуван в Хилендарския манастир като ктитор. Той е изписан в представителна поза с макет на манастира в ръка и това е напълно оправдано - този властен човек е имал амбицията да стане ктитор едва ли не на всички манастири в Атон. И очевидно не е бил единствен сред своите земляци. Затова може да се счита, че появата на Банската художествена школа в края на 18. век е напълно подготвена.
      Основател на тази школа е живописецът Тома Вишанов, който с един от керваните, за които споменахме, заминава за Виена да учи живопис, където попада под влиянието на модната тогава френска школа. За това свидетелства неговият албум със скици, който може да бъде видян във втората зала на иконната изложба. Рисунките са правени с туш и молив и са великолепни по своето художествено и техническо изпълнение, нещо непознато за нашето Възраждане. След завръщането му в Банско местните хора започват да го наричат Молера (от немското "малер" - художник), откъдето идва името на неговите наследници -Молерови. Синът на Тома - Димитър, наследява таланта на баща си и го предава от своя страна на сина си Симеон, който пък го предава на своя син Георги. Така от баща на син се създава особена иконописна школа, която се проявява в черквите на почти целия Солунски край, в Рилския манастир, та чак до Белград.
      Първите произведения на Тома Вишанов-Молера са показани в третата зала на изложбата. Това са стенописи от 1798 г., от постницата "Св. Лука" в Рилския манастир. Лицата на неговите образи, от които лъхат живот и земна сила, начинът на композиране носят печата на новото европейско изкуство. И все пак майсторът успява да устои на модерното тогава рококо и да създаде свой оригинален почерк. Има нещо плътско в лицата на тия образи, нещо, което разрушава мистиката на византийския канон, който властва тогава в българската иконопис. По всяка вероятност обаче маниерът на рисуване на Тома Вишанов не е бил харесван и черквата е доизографисана от двама светогорски иконописци - Захарий Монах и Вениамин.
      Изкуството на сина Димитър Молеров е различно от това на баща му. То поскоро може да се отнесе към стила на светогорските майстори. Ето защо специалистите допускат следното: Тома Вишанов не е бил харесван, неговото изкуство не се е разбирало и поръчките му са били скромни. Това наложило бащата да изпрати сина си да учи при друг майстор, може би някой от светогорските образописци. И действително бащата постигнал своето. Творчеството на Димитър се ценяло високо. Той бил канен да рисува в Зограф и Рилския манастир, където е изписал стенописите на параклисите "Архангелски събор" и "Св. Никола" в главната манастирска черква. Димитър е бил влюбен в златото и ярките цветове, което е характерно за всички майстори от банската школа (без Тома Вишанов). Известно е, че Димитър и синът му Симеон вземат участие в изписването на главната църква на Рилския манастир. Оттам са двата портрета на Методий и неговия ученик Климент Охридски, показани в четвъртата зала на изложбата. В Рилския манастир Димитър и Симеон мерят сили с най-добрите самоковски майстори. Там те оставят истински паметник на банския живописен център. Според Н. Мавродинов двата странични параклиса са най-добри в цялата централна църква. От това време са и десетките икони, които Димитър рисува из различни черкви - Тешово, Лешко, Неврокоп, Годлево, метоха Пчелино и др., част от които могат да се видят в голямата зала на иконната изложба.
      През 1832 г. Димитър Молеров рисува кръста на разпятието за престола в черквата "Св. Троица" в Банско - творба, която със своята висока художествена стойност се нарежда сред най-хубавото, оставено от българските възрожденски майстори.
Иконна изложба
      Постоянната иконна изложба е един от най-интересните музейни обекти в гр. Банско. Намира се в старата част на града, близо до черквата "Св. Троица" и Паметника на Паисий Хилендарски. Изложбата се помещава в забележителен архитектурен паметник - метоха на Хилен-дарския манастир, строен през 1749 г. Близо два века той играе ролята на свьрзващо звено между селищата от района на Банско и големите духовни средища по българските земи през Възраждането. Тук е експонирана част ог произведенията на майсторите от Банската иконописна школа - една от най-популярните по времето на българския ре несанс. Основоположник на школата е Тома Виша-нов-Молера, който смело разчупва рамките на традиционната византийска иконопис. Прякорът Молеца (нем. художник) е станал фамилно име на неговите наследници - също популярни и плодовити иконописци. Дело на сина на Тома - Димитър Молеров, са икони в черквите в Банско, Тешево, Лешко, Рилския манастир. Димитър бил поканен да зографисва атонския манастир "Ватопед" - изключително признание за неговия таланг.
      Оригинали и копия от работи на Молерови, както и от други представители на Банската художествена школа могат да се разгледат в Постоянната иконна изложба.
      Заповядайте, за да почувствате непреходните стойности на изкуството, гения на възрожденския творец и да изпитате заслужена национална гордост!

Георги Колчагов "Орбеп"

   
          
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 07443 / 82 04, факс : 07443 / 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin-np.com
© 2003 Hard&Soft. All rights reserved.
Developed for Hard&Soft