|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
2700
Банско, ул. България 4; тел. : 07443 / 82 04, факс : 07443 / 82
02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin-np.com |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
© 2003 Hard&Soft. All
rights reserved.
Developed for Hard&Soft |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Когато
човек дойде в Банско, рано или късно попада на площада
пред църквата "Св. Троица", на който се
издига паметникът на създателя на "История
славянобългарска" - Паисий Хилендарски. Малко
хора обаче обръщат внимание на малката уличка вдясно
от паметника с ниската сграда на нея. На портата
й има надпис - "Постоянна иконна изложба".
Когато човек влезе в двора, той вижда една малко
по-различна сграда от традиционната къща крепост,
която вече е видял в старинния квартал. Едноетажната
постройка всъщност е най-старата в Банско, запазена
в автентичния си вид. Строена е през 1749 г. Това
е бившият женски метох, който първоначално е принадлежал
на Зографския, а по-късно е отстъпен на Рилския
манастир. В тази сграда от 1986 г. е настанена Постоянната
иконна изложба, посветена на Банската художествена
школа.
Средновековието,
но през 18 век Банско се развива като един от най-значителните
търговски центрове в Североизточна Македония. Като
кираджии и търговци жителите на Банско пренасят
и продават купувания от Беломорието памук, афион
и тютюн в Сърбия, Австрия и други европейски страни.
Местни търговци имат кантори в Будапеща, Виена,
Лайпциг, Марсилия и Лондон. Постепенно освен стоки
и пари по пътя на керваните от Западна Европа в
Банско пристигат и културните достижения на европейци,
и тяхната архитектура. През този период се появява
типичната банска укрепена къща, която специалистите
считат за уникално явление в балканското домостроене.
Очевидно въпреки тежките условия на турското господство
местните жители вече се чувстват достатъчно силни,
за да вършат големи родолюбиви дела. 
Част
от богатствата, които банскалии натрупват от търговия,
се изразходват за строеж на църкви, манастири и
други обществени постройки. Ктиторските портрети
на родолюбците се появяват на централни места в
сградите, за които са дали пари. Такива копия, рисувани
от бански зографи, могат да се видят в първата зала
на иконната изложба. Сред тях е и портретът на Хаджи
Вълчо - брат на Паисий Хилендарски, един от най-богатите
бански търговци и един от най-щедрите дарители за
онова време. Със собствени средства той подпомага
изписването на източното крило на Зографския манастир,
наречено Банската махала, и параклиса "Св.
Георги" в двора на същия манастир.
Постоянната
иконна изложба е един от най-интересните музейни
обекти в гр. Банско. Намира се в старата част на
града, близо до черквата "Св. Троица"
и Паметника на Паисий Хилендарски. Изложбата се
помещава в забележителен архитектурен паметник -
метоха на Хилен-дарския манастир, строен през 1749
г. Близо два века той играе ролята на свьрзващо
звено между селищата от района на Банско и големите
духовни средища по българските земи през Възраждането.
Тук е експонирана част ог произведенията на майсторите
от Банската иконописна школа - една от най-популярните
по времето на българския ре несанс. Основоположник
на школата е Тома Виша-нов-Молера, който смело разчупва
рамките на традиционната византийска иконопис. Прякорът
Молеца (нем. художник) е станал фамилно име на неговите
наследници - също популярни и плодовити иконописци.
Дело
на сина на Тома - Димитър Молеров, са икони в черквите
в Банско, Тешево, Лешко, Рилския манастир. Димитър
бил поканен да зографисва атонския манастир "Ватопед"
- изключително признание за неговия таланг.