Г-жа Евдокия Манева е министър на околната среда и водите от май 1997 г. в правителството на Иван Костов, а преди тази дата оглавява същото министерство и в служебния кабинет на Стефан София нски. Министър Манева е инженер-ико-номист, завършила висшето си образование в Харков. Нейните специализации са по оценка на инвестиционни проекти, опазване на околната среда, автоматизирани системи по управление и др. Има шест монографии, над сто статии. Доктор на икономическите науки.

      - Г-жо Манева, каква е практическата стойност на измененията и допълненията в Закона за защитените територии относно неговото прилагане?
      - Уточниха се границите на защитените територии. Тези защитени територии, които имат най-висок ранг - националните паркове и резерватите. Днес вече няма никакви недоразумения до къде се простират те. Определени са задълженията на държавните структури, както и на хората, които живеят около националните паркове. Сега е важно, информацията за изискванията по опазването на защитените територии да стигне до всички слоеве на населението: какво е позволено да се прави, кои правила трябва да се спазват и какви са санкциите по конкретните нарушения.
      - В закона е записано, че защитените територии са не само национално, но и общочовешко богатство...
      - У нас природата е източник на поминък, особено за тези, чиито домове са в близост до планините. Местата с дивата природа обаче не са само на България. Те принадлежат на Европа, както и на целия свят. Ние имаме изключителното предимство пред останалите европейски държави, при тях почти няма дива природа. Носталгията към нея все повече ги завладява. Като запазим природата си, ще станем в буквалния смисъл по-богати. Това е и в основата на екологичния туризъм.
      - Бихте ли коментирали една въображаема ситуация. Вие не сте министър, публично лице, а обикновен
гражданин. Имате дом. Той се намира сред защитена територия. Ще му поставите ли ограда? Ако някой иска да мине от там, ще го пуснете ли?
      - Според българския закон това е невъзможно. Ако имам сред защитена територия къща, аз нямам право да я оградя. Там на всяка цена има маршрут, през него спокойно минават туристи и аз нямам право да ги спра. Според мен това е справедливо. Териториите в националните паркове и в резерватите са изключителна държавна собственост. Както виждате, самата формулировка показва, че тя принадлежи на всички нас. И така - както имаме право на достъп до тази територия (защото тя принадлежи на всички нас), така и всички заедно трябва да я пазим.
      - "Назад към природата" или "Напред към природата" изповядвате лично вие като световъзприемане? Всъщност това са два противоположни философски възгледа, които имат значение за екологията като глобална политика...
      - Има нещо прекалено изчистено в тези две формулировки. Приемам отношението "Назад...", но не в примитивния му смисъл, а в контекста на това, че трябва да запазим природата такава, каквато е била, и да я съхраним за бъдещето такава, каквато сме я намерили. Не можем да се върнем назад и сред девствена природа да заживеем, както са живели дедите ни - в колиби и с превръзка на бедрото! Но можем да вървим "Напред...", като желание и отношение да опазим това, което имаме, за да го предадем на поколенията, които идват след нас.
      - Благодаря ви за интервюто, което дадохте специално още за първия брой на списание "Орбел".
      - Пожелавам на списание "Орбел" да излиза дълги години и да има много читатели. Нека чрез него да се моделира любов към природата и посланията към нея да завладяват все повече наши съмишленици.

      В следващия брой на списание "Орбел" ще прочетете още едно интервю с министър Манева, предоставено с любезното съдействие на нейния пресцентър и вестник "Виршафтсблат" с неговото специално издание, посветено на ЕКСПО'2000 в Хановър.