Oще от дълбока древност подножията на Орбел - снежната планина, са били гъсто населени. Този факт намира потвърждение в многобройните паметници на материалната култура от различни исторически епохи, открити при археологическите проучвания в Пиринския край. В района е регистрирано присъствието на тракате -най-старото, считано за автохтонно население на Балканския полуостров. Доказателство за това са останките от светилища, свързани с орфическия култ от границата между ранножелезната и късножелезната епоха. На по-късен етап в полите на Пирин намира благоприятни климатични и битови условия населението на Римската империя и Византия, което издига значими градове по долините на реките Места и Струма, а в по-високите части - стражеви крепости и укрепени църковни комплекси. През 6. в. районът е залят от вълната на славянските племена, чиито поселения са разположени по хинтерланда между равнината и планината, а след 9. в. изследователите се натъкват на паметници от средновековната българска държава.
Този сложен етнически конгломерат, вековните културни наслагвания и историческата приемственост са в основата на съвременната антропологична, битова и социо-културна характеристика на населението от контактната зона на сегашния НП "Пирин".
Специфичният бит и култура на това население са формирани и се развиват в неразделна връзка с даденостите на планината.
Дърводобивът и дървопреработвателната промишленост - приоритетни отрасли от близкото минало, без да губят своето значение, в съвремието постепенно отстъпват място на туристическата индустрия. Процесът е вярно отражение на настъпилите през последните десетилетия радикални промени в общочовешкото съзнание и мислене, а именно - жизненоважното значение на опазването на околната среда и екологосъобразния поминък на хората. Тези основни тенденции намират ярък израз в обнародвания през 1998 г. ЗЗТ. Наред с другите категории защитени територии ЗЗТ третира статута, режима на опазване и ползване на националните паркове, един от които е НП "Пирин". Създаден през 1963 г. като Народен парк Вихрен, сега НП "Пирин" обхваща територия от 40 332,4 ха и граничи със 7 общини - Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански и Гоце Делчев. Седалище на неговата дирекция е гр. Банско, което е и главен изходен пункт към Централен Северен Пирин. Селището (общински център) е разположено в самото подножие на Пирин. Населението му наброява 9600 души. Асфалтови пътища свързват града със София (160 км) и Пловдив (150 км). Теснолинейна железопътна линия през живописния проход Юндола пък свързва Банско с друго курортно средище - Велинград. Град Банско се гордее с богато културно-историческо минало, интересна възрожденска архитектура, богат фолклор и в голяма степен запазен традиционен бит. Всичко това, заедно с близостта до основните туристически маршрути, планинския първенец Вихрен и обособения ски-център Шилигарника, е предпоставка за налагането на Банско като значим център на вътрешния и международния туризъм. Това е и основната алтернатива за неговото развитие. В по-малка или по-голяма степен тази перспектива се отнася и до останалите селища от контактната зона на НП "Пирин". Последното налага общинските ръководства и ДНП да полагат съвместни усилия за реализиране целите на управлението на националния парк.