Пирин! Отгде ли иде името на тази белочела грамада, подпряла с исполинските си рамене небето между дъхавите долини на Струма и Места? И все Пирин ли се е наричала тази горда и страшна гранитно-мраморна височина, из която в продължение на много хилядолетия великият творец времето с помощниците си вода, лед, мраз, сняг и вятър е моделирал неподдаващи се на описание островърхи чукари, шеметни циркуси, урвести долове, езерни глазури.
      Преди 26 века египетски жреци казали на философа Соло (от "Загадки на най-старата история" -Ал. Гобовски): "О, Солуне, Солуне! Вие, гърците, сте като децата - нищо не знаете за старите времена..." А тогава гърците вече смятали, че от тях започва световната цивилизация, след като били населили планината Олимп с богове. По това време на север от Гърция били земите на траките. Между долините на Струмон (река Струма) и Нестос (река Места) те имали планина, която древни автори наричали Орбелус, име, означаващо "белоснежна планина", която по-късно била наречена Пирин. Защо обаче да не се приеме, че Пирин се е казвала и по-рано? Отговорът може да се потърси в някои исторически и географски наименования, започващи с частицата пир.
      Пир е името на сина на Ахил, известен и като Неоптолем. С Пир започва името на царя на лепитите (син на Зевс и Диа) Пиритой, скулптура на когото краси западния фронтон на храма на Зевс в Олимпия. Пирой пък е един от конете на бога на Слънцето, чието име означава "Огненият". Пира е титанка, дъщеря на Епиматей, а Пиракмон - един от циклопите в ковачницата на Вулкан. В земите на траките в ония времена е царувал митичният Пиреней, чието име е намерило място и в географията - Пиренейски полуостров и планините Пиреней.
      Има ли връзка името Пирин с посочените имена? По всяка вероятност има и в това ни подкрепя старогръцкият учен Страбон, който съобщава за текстове, писани преди Великия потоп, които се пазели на Пиренейския полуостров. Тук може да се добави още, че с частицата пир започват имената Пирена - извор на музите в Коринт, Пирея - пристанищен град на Атина, Пирехъм, за когото Омир казва: "Водеше храбро Пирехъм пеонци с лъкове вити..."
      В своя голям труд "Значение на българската топонимия за обяснението на древните тълкувания" академик Владимир Георгиев пише: "Пирин произхожда от хетската дума Перунаш (скала) и тракийското име Перинтос или Пиринтос."
      Чешкият учен Константин Иречек пък съобщава в съчиненията си името Перимдаг, което е от турски произход.
      Но да се върнем към името Орбелос (Орбелус - Орбел). И това име датира поне от трийсетина века. То се споменава наред с първите заселници в тези земи от Аристотел, който дава данни за местната флора и фауна, съобщавайки за рибата змиорка във водите на Стримон и за наличието на лъвове, рисове и зубри в горите на планината. За Орбелос и Орбел, от която били сечени дървета, пише Херодот. Страбон съобщава за земята Парорбелия (Земя при Орбел), в коята се намирали античните градища Александрополис, Десудаба, Гареск и други. За планината между Стримон и Нестос пише и Тукидид, който споменава областта Орбелия.
      А какво говорят легендите? Според тях името Пирин идва от името на славянския бог Перун, който седял на своя престол - днешния връх Вихрен, първенеца на планината, със сноп светкавици в дясната си ръка, които с громол често изпращал в стъмнената небесна вие. Тук може да се потърси връзка и със споменатата вече дума Перунаш (скала). Другата легенда ни отвежда и до планината Олимп и бог Зевс. Тя твърди, че бог Перун издигнал тази планина, за да съперничи по сила на олимпийския гръмовержец...
Гордееше се Зевс с Олимп.
Перун, обзет от ревност дива,
земята сграбчи и изви,
издигна планина красива
и жълтосини мълнии възви.
И днес край буки и борики
цъфтят цветя със цвят небесносин -
наричаме ги перуники,
а планината на Перун - Пирин!
      Митографите съобщават и други имена -Бериде, Юденица, Перин. Обяснението за второто от трите имена се търси в преданието, че според славяните в ония далечни години гористите пазви на планината криели много юди (самодиви), които били с дълги коси, божествени тела, с омайни усмивки - магия за всеки, който ги зърне в юдинските им веселби, окъпани от жълтото мляко на богинята Семела (Луната) планински поляни. Името Перин пък се свързва с географската форма на планината - разперена (перена), приличаща на ветрило.
      Имена от историята, от предания, легенди! И към тях още едно - Ирин-Пирин! Така пък зове отколе народът това обичано, гордо, дъхаво чудо, извисило се до "връо небо" с гори, мрамори и гранити, с блясък на езера, с песенни потоци и слънчева омая над тях.