Кафявата мечка се среща в планините Рила, Пирин, отчасти в Родопите и Средна Стара планина. Това е най-едрият хищен бозайник в нашата страна. Цветът й се мени от жълтеникав до кафяво-черен. Тялото й е масивно, дълго около 200-250 см и тежи от 250 до 400 кг. Мечката е всеядно животно. По-голяма част от храната й е растителна. Независимо от това хищническите й инстинкти са напълно запазени. В миналото е обитавала и равнинните гори, а днес - само планините, предимно в букови и иглолистни гори и в храсталаци от клек. През зимните месеци мечката спи, черпейки от натрупаните си мастни запаси. Размножителният период започва през май - юни, а малките, най-често две, се раждат през декември -февруари. Бременната женска се установява в бърлогата още в края на ноември, остава там до април. Родилните бърлоги се намират в пещери и скални цепнатини, между корените или под грамадите на повалени дървета, в труднодостъпни за човека места. Младите животни придружават майката до третата си година. Смъртността сред тях през първите години достига до 85%.
    Това е рядък вид, включен в "Застрашени бозайници в Европа" и в Червената книга на България. През последните няколко години се засили безпокойството за състоянието на кафявата мечка в Пирин, тъй като броят й осезателно намаля. Към 1980 г. животните са били 80 (анкета с горско-стопанските комбинати; А. Тюфекчиев и Р. Гънчев - лични съобщения). Днес броят им е около 40 - 60 според данни от преброяването на кафявата мечка, извършено от служителите на ДНП "Пирин" и фонд за дивата флора и фауна.
    Независимо от внушителните размери и страшния си вид, мечката е миролюбиво животно и най-големият й враг е човекът. Затова тя избягва срещите си с него. Ако обаче е ранена или се почувства застрашена, тя и малките й нападат човека, без да се боят от неговото оръжие. А не са малко добре въоръжените бракониери, жадуващи меча кожа.
    Ако не вземем под внимание намаляването на животните, след време за мечката ще четем само в Червената книга на изчезналите видове!