В този брой публикуваме обещаното интервю с министър Манева, предоставено с любезното съдействие на нейния пресцентър и вестник "Виршафтсблат" с неговото специално издание, посветено на ЕКСПО'2000 в Хановър.

    - Каква е вашата принципна оценка на екологичното състояние, в което се намира в момента България като част от региона на Югоизточна Европа?
    - През последните години се налага тенденция на подобряване на екологичното състояние на страната. У нас съществуват т. нар. негативни причини с положителен резултат - много от предприятията замърсители не работят, което ни дава възможност да предприемем мерки за ликвидиране на стари замърсявания. В практиката е утвърдена процедурата за оценка на въздействие върху околната среда и фактически през последните години няма проекти, осъществени, без тя да бъде приложена. Нещо много важно, елемент от общата оценка на състоянието на околната среда - можем да кажем, че повече от 95% от обработваемите земи на България са екологично чисти. МОСВ издава годишник за състоянието на околната среда. В него се изнасят подробни данни от националната система за екологичен мониторинг, която е оборудвана на съвременно равнище и предоставя съвсем точни данни за всички показатели на околната среда - въздух, води, почви, защитени територии, радиационен фон, шум и пр. Всички показатели сочат тенденция на подобряване на състоянието на околната среда. Също така стабилна е тенденцията за намаляване на отпадъците: от една страна, с намаляване на количеството им, и от друга - с построяване на съвременни депа и съоръжения за третиране. Имаме 5 големи предприятия за рециклиране на пластмаса, 4 предприятия за рециклиране на акумулатори и 10 - за хартия.
    През последните години бяха направени съществени усилия за хармонизиране екологичното ни законодателство с това на Европейския съюз. В момента има един базов закон и 8 секторни закона, с които практически управлението на околната среда е поставено на съвършено нов принцип. Налага се разбирането, че грижата за околната среда не е задача само на МОСВ, а се прилага интегрираният подход, т. е. вграждане на проблемите на околната среда в секторните политики - за енергетика, транспорт, промишленост и т. н.
    - Нещо повече за усилията на държавата за преодоляване на вредните последици от индустриалните и други видове замърсявания? На какви трудности се натъква изпълнението на проектите и програмите на ръководеното от вас министерство?
    - Политиката на правителството е дефинирана в Програма 2001. В нея са посочени нашите цели, няколко екологични програми, които ние изпълняваме. Това са програми за: изграждане на пречиствателни станции в селищата с население над 10 000 жители; управление на отпадъците - една изключително амбициозна по обхват програма; за опазване на биологичното разнообразие; за изпълнение на задълженията в областта на климата и др. Имаме инвестиционна програма за въвеждане на безоловен бензин. През последните години употребата му се увеличава и ние смятаме, че до началото на 2003 година ще можем да преминем изцяло на безоловен бензин в страната. Изпълнението на всяка от тези програми обаче има и своята финансова част, а държавата все още не разполага с достатъчен ресурс, за да посрещне всички предизвикателства.
    - Водят ли реформите, които предприема страната по пътя към пазарна икономика, особено приватизацията, към задълбочаване на екологичните проблеми?
     - Мога да кажа, че точно приватизацията е нашият шанс за решаване на екологичните проблеми, натрупвани в продължение на 50 години от едно безотговорно управление на икономиката на страната, когато са се строели заводи без необходимите очистни съоръжения и са прилагани остарели технологии със сериозни рискове за околната среда. Сега всяко предприятие, което се приватизира, разработва две програми. Едната е за привеждане в съответствие с екологичните норми, която задължава предприятието в рамките на пет години да обнови техниката и технологиите си така, че след този период да е в състояние да работи в пълно съответствие с екологичните норми. Втората е програма за ликвидиране на минали щети - нанесени до момента на приватизираното предприятие. Разходите за тях поема държавата. За да може правителството да се справи с този проблем, ние получихме при изгодни условия два заема от Световната банка: един от 16 милиона долара за "Юнион Миниер Пирдоп МЕД" и още един от 50 милиона евро, които ще бъдат разпределени между другите големи замърсители: "Лукол Нефтохим" - Бургас, "Солвей Соди" - Девня, "Химко" - Враца, "Свилоза" - Свищов, КЦМ - Пловдив, като правителството договаря механизмите за контрол на изразходваните средства.
    - Смятате ли изискванията на Европейския съюз в областта на околната среда за трудноизпълними и доколко българското законодателство се е приближило до европейското в тази насока?
    - Не намирам, че изискванията на Европейския съюз са трудноизпълними, защото и ние имаме създадени традиции и добри постижения. Освен това нашето законодателство е изцяло хармонизирано с европейското, така че нямаме затруднения от гледна точка на неговото практическо прилагане. Пред нас обаче стои едно голямо предизвикателство: да накараме предприятията да създадат собствен мониторинг на околната среда. Ние успяхме да оборудваме Националната изпълнителна система по околна среда и 15-те инспекции със съвременна измервателна апаратура, която може да следи прецизно параметрите на околната среда в цялата страна, но все още предстои да убедим големите предприятия замърсители, че това е и тяхно задължение и те трябва да имат система за вътрешен контрол. Постепенно и този въпрос ще бъде решен, особено чрез тези 5-годишни програми, с които те трябва да приведат технологичните си режими в съответствие с екологичното законодателство.
    - Какво бихте казали на чуждите туристи, които си носят хранителни продукти от дома или купуват от съседни на България страни, загрижени за здравето си?
    - Тези подозрения са свързани с високотехнологичното преработване нахраните, особено в млечната и месопреработващата промишленост. Ние трябва да постигнем високи производствени стандарти на преработване. Но мога да заявя, че първичната суровина е висококачествена. Реколтата в България е слънчева и чиста. Същите хора, загрижени за здравето си, биха ме подкрепили, когато опитат българските зеленчуци. Всеки, който ги е опитал, знае, че по вкус и качество те превъзхождат зеленчуците и изобщо храните, които се купуват на западноевропейския пазар.
     - Министър Манева, с кое от съхраненото в природата и направеното в опазването на околната среда се гордеете като български гражданин?
     - Шанс е да живееш в страна със съхранена дива природа - за час и половина можеш да стигнеш до някое диво място, което изглежда както преди векове. И бих била доволна, ако повече хора от Европа могат да изпитат удоволствие от съприкосновението с българската природа. Но природата не е нещо, с което лично аз имам право да се гордея. Повод за удоволствие по-скоро ми дава фактът, че упоритите усилия от последните няколко години да овладеем управлението на околната среда започват да дават реални резултати. Постигнахме много: създадохме три национални парка със специализирани структури, които да ги управляват. Създадохме Национален фонд за опазване на околната среда, който финансира повече от 90 инвестиционни проекта годишно. Успяхме да получим доверието и финансовата подкрепа на международни финансови институции - Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.