Още през епохата на Възраждането в селищата, разположени в полите на Пирин и в самата планина,интензивно се развиват занаятите. Причините за това са комплексни. От една страна, сравнително суровият климат и липсата на обширни площи обработваеми земи отблъскват компактните маси турско население, което води до по-големи възможности за стопанска инициатива у българите. От друга страна, планинските пасища благоприятстват развитието на овцевъдство и говедовъдство, те пък осигуряват суровинната база на предачи, тъкачи, кожари, сарачи. Бързите пирински реки задвижват колелата на триони и стругове, откъдето дървото поема своя път през работилничките на кацари, стругари и сандькчии до пазарите на обширната тогава Османска империя и страните от Централна и Западна Европа. Занаятчийството и търговията постепенно изместват земеделието и се налагат като основен поминък за населението от така наречените по-късни възрожденски селища.
    В съвременните условия на пазарна икономика традиционните занаяти, битуващи в градовете и селата от контактната зона на Национален парк "Пирин", не са загубили своето значение. Доста променени, занаятчийските произведения не представляват вече манифактурна стока, но продължават да носят белезите на традиционната материална култура и специфичното българско народно изкуство. Произведени по стара или частично осъвременена технология, тези изделия от дърво, метал, керамика, текстил и кожа будят резонен интерес у туриста, особено когато предлагането им е придружено с демонстрации. Този основен извод, залегнал в доклада на консултанта на проект ПРЕСТ Дейвид Брин от 1995 г., намери потвърждение в туристическата практика. Предлагането на занаятчийски изделия като сувенири е особено разпространено в селищата от северното подножие на Пирин, които се намират в непосредствена близост до националния парк и поради това се развиват като изходни пунктове към него и туристическите средища. Въпреки дълбоките промени, настъпили в областта на технологиите, суровинната база, комуникациите и условията на живот въобще, традиционните приоритети при производството на занаятчийски изделия по териториален признак са запазени. Така например в Разлог се произвеждат и предлагат преимуществено грънчарски изделия, в Банско и Добринище - произведения на традиционния битов текстил, резбарство и стругарство, а в селищата на община Гоце Делчев - звънци, метални и кожени изделия.
    С обнародвания през 1998 г. Закон за защитените територии в Национален парк "Пирин" се създадоха условия за ускорено развитие на туризма и нови възможности за еколого-съобразен поминък на населението от контактната зона. Ограничавайки експлоатацията на ресурси от Пирин планина до един разумен минимум, ЗЗТ даде юридическо основание за разширяване и оптимизиране на кръга от туристически дейности и услуги. В този смисъл развитието на традиционните, битуващи в съвремието занаяти под формата на производство и предлагане на сувенири като важен отрасъл на туристическата индустрия има значими перспективи, които очакват своята реализация в бъдещето.