|
Рядък вид. Български ендемит. Глациален реликт.
Над 2,500 м. н. в. в Пирин планина
гледката е удивителна, особено през пролетта и лятото
-топящи се преспи, разноцветни петна от най-различни
цветя. Сред тази палитра от багри най-впечатляващо
е наличието на цъфналите пирински макове. Може би
ще попитате защо? В съзнанието на хората този вид
цвете се свързва с равнините и житните полета, осеяни
с червени макове. Но разположението на чашковите
дялове, венчелисчетата, всичко показва, че това
е единственият у нас вид от рода на маковете, който
обитава тази внушително висока зона в планината.
Пиринският мак е многогодишно тревисто растение
от сем. Макови. Почти безстъблено растение. Розетки
от дребни, силно насечени листа. От средата на розетката
се изправя около 10-12 см. високо тънко стъбло,
украсено но върха с нежен цвят. Оцветяването неопределено,
при едни индивиди - златисто с червеникави нюанси,
при други -ярко жълти до оранжеви, а при трети със
зеленикав отенък.
Цветовете са много нежни и при
откъсване само за няколко минути повяхват, а листата
окапват. Дегеновият мак се характеризира с ниска
численост и трудно възобновяване. На площ от 100
кв. м. се наброяват около десетина индивида. И по
скатовете на връх Вихрен индивидите не са много.
Размножава се предимно със семена, с г които много
малък процент могат да намерят подходящи условия
за развитие във високата и сурова планина. Този
мак е изключително рядък пирински ендемит. Съхранява
се в резерват "Баюви дупки Джинджирица".
Среща се по варовитите скали във високопланинския
пояс Вихренския дял, Кончето, Казаните, Разложки
Суходол и Голям Средонос. Макът цъфти през месеците
юли и август, когато туристическата посещаемост
е най-висока. За съжаление много от тези цветя се
унищожават от туристите и техният брой се ограничава
до минимум. Този рядък и изключително интересен
вид в нашата флора е застрашен от изчезване.
Ключът към опазването на живота
е изучаване, разбиране и съхранение на съкровищницата
на растителното и животинско разнообразие! |
