Национален парк "ПИРИН"
 
брой 1
година 2001             
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
..В Пирин планина възкръсва каракачанското животновъдство
  Млади природозащитници - по необходимост или желание?
   Грижата на еколозите за съвременния град
  Природата е живот и любов!
  Пирински мак
  Глухарът
  Маршрут № 1
  Природен феномен
  Творците
  Рупите
  Спомени


А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
3
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Глухарът

    Глухарът е разпространен в Европа, Азия и Америка - северното полукълбо. Разпространението му е свързано с разпространението на белия бор.
У нас се среща в Родопите, Рила, Пирин, а някога е обитавал Мургаш, Витоша и много места на Стара планина.
    Глухарът се среща в иглолистни гори, в които има бял бор и много рядко в чисто смърчови насаждения. Предпочита насаждения с богат боровинков чим. В горите до 50-60 годишна възраст обитава временно.
    При глухара има силно изразен полов диморфизъм. Мъжкият е по-едър. Масата на възрастните петли у нас е средно 5 кг., а общата им дължина е 915мм. Женските тежат около 2 кг., а дължината им е 630 мм. Оперението на мъжките птици е кафяво-черно. На крилете преобладава кафявия цвят, а останалата част от тялото е черна. Гърдите са с метално-зелен оттенък. Опашката е с множество бели петна. На слабините, в областта на лакътя и на крилете има две бели овални петна. При старите петли клюнът е силно закривен и перата под него са удължени ("брада"). Женските птици са ръждиво-кафяви с множество черни, овални, напречни препаски. Стъпалото на птиците е оперено до пръстите. През зимата на всеки пръст израстват къси, напречни, рогови пластинки, които улесняват придвижването на птиците по снега. Храната на глухара е разнообразна.
    Тя е главно растителна. Само малките пиленца, първите две-три седмици след излюпването си се хранят изключително с животинска храна.
    Глухарът е пол и гамен вид. Сватбуването му се извършва на специално избрани от птиците места, които обикновено не съвпадат със зимните му местообитания. Тези места се наричат "токовища". Намират се на заоблени и слабо наклонени била, на източни и северо-източни, а понякога и чисто северни изложения. На токовищата петлите започват да идват последното десетдневие на март или началото на април. На едно токовище току ват (пеят) няколко петела (у нас обикновено три-четири) Те идват на токовището късно вечер. Започват да пеят рано сутринта - около 3 часа. Петлите обикновено токуват на бял бор, по-рядко на някой смърч или бук. Кокошките идват рано на токовищата - още в края на март, но едва в средата на април започват да квачат и имат готовност за оплождане. След изгрев слънце петелът слиза на земята. Той продължава да пее, разхождайки се между кокошките. Оплождането става на земята. В разгара на сватбения период петлите пеят от 8-9 часа, след като напускат токовището без да излитат, ако не бъдат уплашени. Разхождайки се по земята, те чертаят с криле по снега. По тези следи се определят лесно местата на сватбуването. Токовищата не се променят дълги години. Те се изоставят, ако се убият всички петли или се покрият изцяло с гъст подраст.
    Глухарът пее в характерна поза. Главата - високо вдигната, опашката разперена, крилете спуснати и разперени. Песента се състои от три различни звука: първите звуци, повтарящи се 10-12 пъти, наподобяващи чукане на две сухи пръчки една в друга; вторите наподобяват звука при изхвърляне на тапа от бутилка, а третите приличат на точене на коса, което трае три-четири секунди. През това време глухарът е с широко отворена уста и с подуто гърло, като тъпче от крак на крак. В този момент той е съвършено глух. Той не чува дори несполучлив изстрел. В съседство на токовището, а често и на отсрещния склон, женската снася 7-8 яйца. Мъти 26 дни. Малките са гнездо-бегълци. Глухарът е застрашен вид. Изчезнал е от много предишни находища, а в някои от тях е силно намалял. Включен е в Червената книга на България. Независимо, че има много неприятели, човекът остава най-големия му враг. Ловът привлича бракониерите, заради интереса и емоциите около доближаването до самата птица, което е възможно сймо при токуването. Но видимо по-голям проблем е деградацията на околната среда, което включва обезлесяване, разреждане на горите, влошаване състоянието на токовищата и изсичането на стари дървета, обезпокояване в сезона на токуване и размножаване, увеличаване броя на пътеки и просеки, които улесняват проникването на някои неприятели. Тук на дневен ред излиза значението на защитените територии, по-точно на Националните паркове, където всички по-горе изброени, отрицателно действащи фактори са забранени.
                        НЕКА ДА ГО СЪХРАНИМ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА!

Ивайло Икономов

   
          
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 07443 / 82 04, факс : 07443 / 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin-np.com
© 2003 Hard&Soft. All rights reserved.
Developed for Hard&Soft