Глухарът е разпространен в Европа, Азия и Америка
- северното полукълбо. Разпространението му е свързано
с разпространението на белия бор.
У нас се среща в Родопите, Рила, Пирин, а някога
е обитавал Мургаш, Витоша и много
места на Стара планина.
Глухарът се среща в иглолистни
гори, в които има бял бор и много рядко в чисто
смърчови насаждения. Предпочита насаждения с богат
боровинков чим. В горите до 50-60 годишна възраст
обитава временно.
При глухара има силно изразен
полов диморфизъм. Мъжкият е по-едър. Масата на възрастните
петли у нас е средно 5 кг., а общата им дължина
е 915мм. Женските тежат около 2 кг., а дължината
им е 630 мм. Оперението на мъжките птици е кафяво-черно.
На крилете преобладава кафявия цвят, а останалата
част от тялото е черна. Гърдите са с метално-зелен
оттенък. Опашката е с множество бели петна. На слабините,
в областта на лакътя и на крилете има две бели овални
петна. При старите петли клюнът е силно закривен
и перата под него са удължени ("брада").
Женските птици са ръждиво-кафяви с множество черни,
овални, напречни препаски. Стъпалото на птиците
е оперено до пръстите. През зимата на всеки пръст
израстват къси, напречни, рогови пластинки, които
улесняват придвижването на птиците по снега. Храната
на глухара е разнообразна.
Тя е главно растителна. Само
малките пиленца, първите две-три седмици след излюпването
си се хранят изключително с животинска храна.
Глухарът е пол и гамен вид. Сватбуването
му се извършва на специално избрани от птиците места,
които обикновено не съвпадат със зимните му местообитания.
Тези места се наричат "токовища". Намират
се на заоблени и слабо наклонени била, на източни
и северо-източни, а понякога и чисто северни изложения.
На токовищата петлите започват да идват последното
десетдневие на март или началото на април. На едно
токовище току ват (пеят) няколко петела (у нас обикновено
три-четири) Те идват на токовището късно вечер.
Започват да пеят рано сутринта - около 3 часа. Петлите
обикновено токуват на бял бор, по-рядко на някой
смърч или бук. Кокошките идват рано на токовищата
- още в края на март, но едва в средата на април
започват да квачат и имат готовност за оплождане.
След изгрев слънце петелът слиза на земята. Той
продължава да пее, разхождайки се между кокошките.
Оплождането става на земята. В разгара на сватбения
период петлите пеят от 8-9 часа, след като напускат
токовището без да излитат, ако не бъдат уплашени.
Разхождайки се по земята, те чертаят с криле по
снега. По тези следи се определят лесно местата
на сватбуването. Токовищата не се променят дълги
години. Те се изоставят, ако се убият всички петли
или се покрият изцяло с гъст подраст.
Глухарът пее в характерна поза.
Главата - високо вдигната, опашката разперена, крилете
спуснати и разперени. Песента се състои от три различни
звука: първите звуци, повтарящи се 10-12 пъти, наподобяващи
чукане на две сухи пръчки една в друга; вторите
наподобяват звука при изхвърляне на тапа от бутилка,
а третите приличат на точене на коса, което трае
три-четири секунди. През това време глухарът е с
широко отворена уста и с подуто гърло, като тъпче
от крак на крак. В този момент той е съвършено глух.
Той не чува дори несполучлив изстрел. В съседство
на токовището, а често и на отсрещния склон, женската
снася 7-8 яйца. Мъти 26 дни. Малките са гнездо-бегълци.
Глухарът е застрашен вид. Изчезнал е от много предишни
находища, а в някои от тях е силно намалял. Включен
е в Червената книга на България. Независимо, че
има много неприятели, човекът остава най-големия
му враг. Ловът привлича бракониерите, заради интереса
и емоциите около доближаването до самата птица,
което е възможно сймо при токуването. Но видимо
по-голям проблем е деградацията на околната среда,
което включва обезлесяване, разреждане на горите,
влошаване състоянието на токовищата и изсичането
на стари дървета, обезпокояване в сезона на токуване
и размножаване, увеличаване броя на пътеки и просеки,
които улесняват проникването на някои неприятели.
Тук на дневен ред излиза значението на защитените
територии, по-точно на Националните паркове, където
всички по-горе изброени, отрицателно действащи фактори
са забранени.
НЕКА ДА ГО СЪХРАНИМ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА!
|