В книгата си "История на България" Константин Иречек, описвайки долината на Струма, пише: "По-нататък Струма тече през един пролом , дълъг 3 км, който в средните векове се е наричал РУПЕЛИОН". Проломът, за който пише големият чешки учен , влиза в националния исторически летопис на България по време на похода на император Василий II, преминал тук, за да стигне до съдбовната битка при Беласица. За този пролом пише и Васил Кънчов в книгата си "Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница": "Най-близкото село до прохода е Драгостин. Името му напомня за Драгота войвода, който се опитал да запази РУПЕЛСКИЯ проход и бил стъпкан от конете из теснините."
    В "Очерк путешествий" руският славист Виктор Григорович отбелязва: "И сега още в тези места има село РУПЕЛ". Това селище под името РУПЕЛИЙ се съобщава и от Тафел, а византийския историк Георги Акрополита през XV век пише за прохода РУПЕЛОУ.
    Рупите сега е село , намиращо се в северната част на РУПЕЛСКИЯ ПРОЛОМ, а самият пролом служи за връзка между Санданската котловина и Серското поле. До 1951 г. село РУПИТЕ се е наричало Ширбаново, а до 1933г. - Муле-тарово. Под името ШИРБАН се сочи в турски данъчни регистри от XV век, а като ШАРБАН -през XVI/ XVII век. Останки от древен град в околностите напомня за деен поселищен живот още преди хилядолетия. Рупелският пролом е бил оживен и от това , че през него е преминавал главният път от Егея за Придунавието по долината на Струма, който се е отклонявал в Тесалоника /Солун/ от големия средиземноморски път ВИА ЕГНАЦЕЯ/Източен път/.
    РУПИТЕ сега е име на защитена местност, обявена през 1980г. Известна е с редки дървесни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга на страната.Тук се намират много-целебни минерални извори и църквата "Света Петка" на българската пророчица Ванга.
РУПИТЕ е база за производство на медицински стимулатори и лекарства от микроводорасли. РУПИТЕ е и орнитологична станция, занимаваща се с движението на мигриращите птици, чийто основен път за България е по долината на Струма, известен като ВИА АРИСТОТЕЛИ.
    Селища с името РУПИТЕ както и на местности и други обекти и производни на тях се срещат и на други места в страната и чужбина РУПИТЕ е местност в Северозападна Рила. РУПЦИ е село в Плевенска област, съобщавано в миналото с име РУБЧА. РУПЧОС пък е вътрешнопланинска хълмиста котловина в Западните Родопи, в която живее етногрупа РУПЦИ. За РУПЦИ /РУПЕЦ/ пише и Найден Геров в "Речник на българския език". Там той пояснява, че РУПЕЛ е "вятър горянин", РУПЧА е растение, РУПЛАН е див човек, дебелак, селянин, РУПЕЛЯ - дива краставица, РУПЧЕ - стара монета, РУП - четвърт от гроша 1/8 от лакътя, РУПИТЬ - силен огън, РУПОТЬ - тропот "момата слуша , да рупоти и нешо пу полата".
    РУПЕЛЬОВО пък е селище в околностите на Ужица /Сърбия/ и се споменава в "Српски поменици". РУПА е гръцка дума, означаваща "дупка", "яма". Производни имена на РУПИТЕ се срещат и в по-далечни земи. РУП е дума в стария персийски език, означаваща мярка за дължина , равна на 8,5 см или 1/6 част от аршина , употребявана в страната ни до 1889г. РУПИЯ /от санскритски/ е парична единица в Индия. И още едно българско РУП /РУПОВЕ/ - това пък е голямата мрежа за ловене на риба.
ТОВА Е ТО-РУПИТЕ!

Борис Сандански