|
Спомени
|
Там
където залезът догаря
и където късна птица пей,
срещнах планинари стари
що за тях сърцето ми милей.
Тръгнахме по старите пътеки,
спомнихме си миналите дни
и останалите там навеки
спомени от наште младини.
Детството ни мина в планината,
губехме се в палави игри,
тъй пленяваше ни красотата
на цветята и зелените гори.
Къпехме се в чистите потоци,
криехме се в гъстите гори
и обхождахме ги на подскоци
всички ридове и долини.
Младите горички избуяха,
станаха огромни дървеса,
спомените леко избледняха
и остана старческа тъга.
|
|
Ваня Петрова
|
|