Позабравено бе поне от 3-4 десетилетия в Пирин планина да се виждат каракачански овце на паша из високите пасбища. Причината беше колективизацията в пиринския край и въвеждането на кооперативния метод на отглеждане на овце и то не от каракачанската порода. Но ето, че дойде време това животновъдство да потърси път към възкръсването си. Първото стадо от каракачански овце вече се създаде в Кресна и през миналата година от ранна пролет до късна есен прекара из високите пасбища из Северен Пирин в подножието на връх Вихрен и поречието на р. Влахинска.
   От стари хроники се узнава, че каракачанското животновъдство е намерило най-широко разпространение в Пирин планина от края на XVII до първата половина на XX век. Много каракачански стада са обхождали Пирин, а през зимата са се насочвали към Беломориото. Известно е, че каракачанските овце са изключително издържливи на промени в климатичните условия и успяват да оцеляват дори и при екстрени ситуации. Тези овце са много по- икономични от другите породи, защото успяват да намират храна дори и посред зима, като разравят снежната покривка с копитцата си. Високите части на Пирин планина за някои породи овце са недостъпни, каракачанските обаче тук се чувстват като в свое владение.
   Според исторически летописи каракачани идват със стадата си в района на Пирин планина през XVI век от Пинд. Общо в страната сега живеят към 2000 души, главно в Карловско, Сливенско и Врачанско. Смятат се за потомци от най-старото население на Балканския полуостров-траките, впоследствие слинизирани. Отличават се със свои бит и култура, която няма аналог. Поминакът им идва главно от отглеждане на овце. За каракачаните пише и Найден Геров. В "Речник на българския език" той определя думата "каракачанин", която е от турски произход, като човек, който пътува по суша, а не по море. Наричат ги още каракилчани, уруци,куцовласи.
   Според етностната класация се причисляват към номандските пастирски племена. Пак от стари летописи се узнава, че овцевъдството е познато в Пиринския край още преди раждането на Христа. Одомощавяването на дивата планинска овца е станало някъде преди около 10 хиляди години и вероятно оттогава съществува и каракачанската овца.
   Вълна от каракачански овце и други породи е изнасяна от търговци в Дубровник и други големи пазари - това се узнава от архив от 1582 година. Инициативата за създаването на първото стадо от каракачански овце в Пиринския край е на Българското дружество за биологично разнообразие "СЕМПЕРВИВА", име, означаващо "вечен". Идеята се осъществява чрез клуб "Каракачанско куче" в Перник. Според председателя на клуба Сидер Седевчев, каракачанската овца е с бъдеще в Пирин планина, защото може да преживява по-дълго време от годината из планината, където се чувства в своя естествена среда, а това означава по-малко разходи, свързани с отглеждането Й. По производителност почти не отстъпва на другите овце - над 2 кг вълна, над 70 литра мляко и най-малко едно агне на година. Тежи към 30 кг и това й дава възможност да се катери лесно из високите части на планината.
   Каракачанско стадо се развъжда отново в Кресненския район на Пирин планина от 3 години и то вече потвърждава много предимства пред другите овце, главно в приспособяването към природните условия на планината. Идеята на създателите е чрез това стадо да се подтикнат и други фермери да започнат отглеждането на каракачански овце, но това ще стане бавно, тъй като ще трябва създаването да се осъществи чрез възпроизводство. Кресненското стадо сега се състои от 50 овце, но след година ще е към 100, тъй като в него вече има над 50 приплода и всичките ще бъдат оставени за отглеждане, с цел броят им да достигне до 200. За сегашното стадо се грижи известният тук гледач на овце в някогашното ТКЗС "Яне Сандански" Георги Тодоров.От пролет до есен опитния гледач прекарва със стадото си из местностите Странете, седловината Кончето, Итипица, Злахинските езера. До разпролетяване стадото е в м. Солунско дере, но всеки ден се извежда на паша из околните хълмове. Стадото на Георги Тодоров се опазва от дивите животни с помощта на 5 каракачански кучета, които са предоставени от клуб "Каракачансчо куче" от развъдника "Каракитан" край Перник.Това куче е истински боец. То не се страхува от дивите животни, включително от вълци и мечки и не ги допуска до стадото.
   В битките каракачанското куче или побеждава или загива. Тази порода кучета е създадена преди 50 века и се приема за една от най-добрите от групите на пастирските кучета. За да е в пълен комплект каракачанското стадо в Кресна, освен овцете и 5-те кучета, то вече притежава и З коня, които също са от каракачанско потекло. Те са отлични помощници на пастира, тьй като не са големи на ръст, но носят големи товари , могат да преминават навсякъде и почти сами се грижат за прехраната си.
   Възкръсването на каракачанското животновъдство в Пирин планина може да се гледа и от друг аспект. То може да изпълнява значима роля и за развитие на туризма в планината и предимно в по- високата и част, там, където тя е най-дивна, там, където се очертават границите на парк "Пирин". За целта е горната част на р. Влахинска миже да се изгради малка мандра, примитивна на вид, каквито са правили каракачаните, но със съвременна технология. Идеята е тази мандра да стои близо до туристическите маршрути и от нея да могат да си вземат високо качествено, екологично чисто сирене наши и чужди туристи. Пак с грижата да се разшири туризма в тази част на планината създателите на стадото предвиждат да увеличат броя на каракачанските коне. Целта е да може да се организират с тях туристически преходи, като конете, освен багаж, ще могат да носят на гърба си и туристи по най- стръмни терени. Това е една от възможностите, Пирин планина да привлича все повече туристи, и едновременно с това да се съхранят нейните специфични особености. От своя страна разширяването на туризма, и включването на подобен вид атракции с участие на населението ще доведе до икономическите възможности за развитие на екологосъобразен поминък на хората живеещи в близост до Пирин планина, но при условия, които поставят човека в запазена природа, близка до ония далечни времена, когато му е била прародителски дом.

Борис Сандански