Сърната /capreolus capreolus L/ има стройно тяло с тънки и относително дълги крака, пригодени за бързи движения понеже единственото спасение на сърната от неприятели е бягството. Задната и част е малко по-висока от предната. Общо взето цвета на козината на сърната е ръждиво сив, като у тези, които обитават иглолистните гори, е по -червеникаво сив. Коремът е по -светъл, а на задната част на тялото си имат две бели петна , които могат да се свиват и разпускат и се наричат "огледало". Две бели петна има и на подбедреника. Срещат се много рядко чисто черни и чисто бели сърни. Последните се наричат албиноси и имат червени очи. Ушите на са щръкнали, обрасли от всякъде с косми. Опашка нямат. Очите и са красиви, големи, черни и силно изразителни, особено при болка. Дължината на тялото е между 100 и 130см., височината при холката е 70 - 80 см. Масата на възрастните сърни у нас е от 20 до 35кг. Сръндаците са малко по-едри от женските. Те носят плътни, сменящи се всяка година рога. По изключение някои възрастни женски сърни развиват малки рогца.
  Ареалът на сърната се простира върху Европа, Средна и Северна Азия до Корея и Североизточен Китай. Нашaта сърна се отнася към европейския под вид, достигащ до Урал и р. Волга.
  У нас сърната населява цялата страна, от морското равнище до клековия пояс и високопланинските пасища. Във високите райони тя извършва вертикални миграции -есента слиза на по-малка надморска височина, а след стопяване условията. В добре задивечените местообитания в стадата има по 10-15 и повече сърни. Стадата се разпадат април - май.
  Сърната се храни с листа, клонки и горски плодове, използува различни тревни видове, бурени и гъби. В иглолистните гори за основна храна и служат боровинките, малината, калината, зимно време - листата и младите клонки на елата, и по -рядко на белия бор и смърча. В широколистните гори използва листата и летораслите на дърветата и храстите, търси освен това дъбов и буков жълъд.
  Сърната у нас сватбува от първото десетдневие на юли в продължение на един месец. Зрелите сръндаци през това време маркират своят брачен участък, като обелват с рогата си кората на някои фиданки край пътеките, в окрайнините на гората и на други места, движат се възбудено и реват. Те не събират брачно стадо. Бременността на сърните продължава 260 -270 дни. Оплодената яйцеклетка остава в покой - латентен период - до края на декември и началото на януари. Малките се раждат главно през май -в равнинните райони от 1 до 3, а в планините 1-2 и само по изключение 3. Те имат защитна окраска и живеят с майка си до следващата пролет. Мъжките сърнета до началото на есента имат вече оформени пънчета. Върху тях през следващите месеци израстват първите рогца, които са без розетка, сплеснети са от страни и не надвишават 1-1,5 см. Те опадват през януари - февруари. До май се развиват вторите рога, които се обелват най - късно до началото на юни. Обикновено тези рога са шиловидни, но в по-богатите местообитания върху стъблата може да се развият предните и дори задните разклонения. През следващите години сръндаците обикновено развиват рога с три разклонения на едно стъбло и рядко повече. Сръндака хвърля рогата си от края на октомври до декември включително в зависимост от възрастта, а ги обелва април -май. Понякога вместо рога се развива безформена маса - "перука", която не опадва.
  Враговете на сърната са големите хищници, скитащите и овчарските кучета, но най големият и враг е човека.
  Сърната у нас е най - разпространеният едър дивеч, което определя голямото й ловно значение. Тя има вкусно месо. Рогата й са ловен трофей, достъпен и за най-некадърния ловец. Затова безразборното й избиване може да доведе до нейното изчезване. И тук основна роля за нейната защита играят защитените територии и по точно НП "Пирин", където ловът е абсолютно забранен.
  Сърните са извънредно красиви, миловидни и кротки животни. От естетична гледна точка, те придават живост на ландшафта и будят възхищение у посетителите. Красива и грациозна, доверчива и беззащитна, сърната е поставена пред заплахата да достигне критичния минимум. Нека законът да бъде последната мярка за опазването й !