|
Развитието на човешкия дух и особено усетът природната
красота в далечните епохи неведнъж са изненадвали
потомците. Понякога, макар, и рядко, обектите
на преклонение на предците се вписват напълно
естествено в  съвременното
ни светоусещане. И до днес в Япония, където е
неговата родина, а постепенно и в други страни
печели привърженици древното изкуство на отглеждането
на дръвчета в саксия -така наречените БОНСАИ.
Изкуството на бонсаите се заражда
в 12век, когато дзенбудизма навлиза в Япония.
Естетиката на дзенбудизма оказва силно влияние
върху развитието на градинарското изкуство в търсенето
на простота и чистота на формите.
Японските градини и паркове
са несравними по своето изящество и красота, които
стигат до виртуозност. Миниатюрните площадки се
превръщат в микро космос, изпълнен с дълбока символика,
свидетелстват за величието и простотата на природата.
Буквално на няколко десетки метра майсторите пресъздават
каменни пещери, скален пейзаж, ручей, над който
минава мост.
Един от върховете в градинарското
изкуство са бонсаите. Те са дръвчета, отглеждани
в саксия. Със своите умалени размери те наподобяват
естествено поникнали дървета. Намираме всичките
им характерни черти: силата на стъблото, мощта
на клоните, възлестите форми на старите стъбла.
Бонсаите никога не са много
големи - средната им височина е между 35 и 40
см., а тези за градинска декорация достигат 1,20
м., те се садят в каменни цветарници. Един ансамбъл
от бонсаи създава странно, екзотично впечатление,
поражда представата за "лилипутска"
гора.
На стръмните, отсечени склонове,
брулени от силните ветрове, дърветата са наведени
почти хоризонтално, за да устоят, като търсят
опора навсякъде, дори и в най -малките скални
пукнатини. Именно в такива диви и безводни местности
ще имате възможност да откриете дървета с причудливи
форми, деформирани от ветровете, бурите и почвената
ерозия.
Високопланинските животни /диви
кози и др./  редовно
пасат ниските дървета и с течение на времето те
формират закръглени или пълзящи по земята туфи.
Природата понякога ни предлага дръвчета джуджета
с редки и причудливи форми, но те са далеч от
бонсаите, които можем да наблюдаваме в японските
градини и които са и които са изключително творения
на човека.
Градинското изкуство в Япония
се повлиява силно от философията дзен в търсенето
на простота и чистота на формите. През периода
Камакура/1192 - 1333/ бонсаите са смятани за истински
произведения на изкуството. Присъствието им в
домовете на владетелите е въпрос на престиж, а
освен това и символ на нов дух, чиято изтънченост
е доведена до крайност. През 19-ти век, след падането
на феодалната власт, Япония навлиза в нова епоха.
След многовековната изолация страната се отваря
към западния свят. Търговските връзки стават по
-многобройни. Именно на търговците, пътешествениците
и колекционерите, донесли от Япония множество
непознати дръвчета и храсти, Европа дължи богатството
на растенията, украсяващи сегашните й паркове.
Пристигналите в Европа бонсаи
-често стогодишни творби - се предават от поколение
на поколение като ценни предмети и се  превръщат
за европейците в символ на източната изтънченост.
Новото модно увлечение по Далечния изток довежда
до създаването на прекрасни колекции от порцеланови
съдове, картини и други редки художествени творби,
но също и на нов вид градини, вдъхновени отяпонските.
Изкуството на бонсаите се е
родило в Япония, но сега те се отглеждат навсякъде
по света, където ги познават и имат нужда от присъствието
им. Ние можем да се приближим до природата чрез
бонсаите, които пренасят в дома ни гората, макар
и в миниатюрни размери. Една гора от бонсаи доставя
естетическа наслада, буди размисли. Чрез всекидневни
наблюдения човек преоткрива сезоните, възстановява
своето психическо равновесие и простата връзка
с природата, даряваща духовно и физическо здраве.
А може би най - важното е, че тази връзка възпитава
хората в любов към природата - извор на знание
ориентир за решаването на важни въпроси от нашето
съвремие.
|
