Забил
чело в небето, умислен и
самотен,
Тодорин връх, грамаден предвечен
исполин!
И днес камбаната бие, ти чедо пак
изпращаш.
Едно след друго - днес щерка, утре
син ....
Кога тъй равнодушен и мене ще
обгледаш?
Дали през знойно лято, или през
снежен ден?
Когато вихри веят, дърво и камък
пука.
Когато е земята скована в лед
студен.
Хайдушката поляна, прибра девойка
храбра,
Юнашки в бой що падна със люти
врагове.
Чутовната Тодора, защитник на
народа,
Чието име носиш от толкоз векове.
|
Ех,
колко свят и царства във
вечността изпрати!....
А кой ли ще изпрати и тебе най -
подир?
С какъв ли гръм и трясък, ти
страшно ще загинеш.
Какъв ли ще оставиш, наследник в
тоя мир?
Ти колко века още над Банско ще
надничаш?
Над тез реки, потоци, игриво ще
текат.
Над езера кристални и цъфнали
долини.
Над мурите вековни, под тебе що
ечат?
Ти, сфинкс унесен, таен, поставен
тук защо си?...
Мълчиш, не отговаряш на никакви
въпроси.
И вечно все ни гледаш величествен и
строг.
А тайните, Ти знае, едничък само
Бог!
|
