Инициативата е на неправителственото сдружение " СЕПЕРВИВА ", чието име означава "вечен живот" със седалище в Перник и председател Сидер Седевчев Програмата която изпълнява, се подпомага от швейцарска фондация. Една от трайните задачи е възкръсване на чистото каракачанско животновъдство в ПИРИН планина, разглеждано и от научна гледна точка като типове животни от местен тип подлежащ на изчезване .
    С такава грижа в град Кресна се създава чистокръвно каракачанско стадо овце, опазвано от чистокръвни каракачански кучета, което по -голямата част от годината намира прехрана из пасищата около връх вихрен и долината на река ВЛАХИНСКА.
    По атрактивната част от проекта обаче е отглеждането на каракачански коне, които могат да се използват за работа в обекти на парк "ПИРИН", както и в дейностите на лесничейството в Кресна. Това обаче е на втори план, защото основният замисъл да се появят каракачански коне в кресненската част на парк "ПИРИН" в северозападен ПИРИН е търсене на възможности за поставяне на началото на развитие на конен туризъм в този дял на планината, нещо ново, емоционално, полезно и перспективно.Идеята на организаторите е с каракачански коне да се осъществяват преходи на туристически групи от Кресна до курортната местност Върбите, а от там до х.СИНАНИЦА и към х.ВИХРЕН, или по долината на река ВЛАХИНСКА пак към х.ВИХРЕН, а може и по долината на река ИТИПИШКА към х.ЯВОРОВ. Засега това е идея, но осъществяването й не е невъзможно. Проблемът е в създаването на организация и връзка между дружество "СЕМПЕРВИВА", туристическо дружество "СИПАНИЦА" в Кресна, организации, занимаващи се с вътрешен и международен туризъм и парк "ПИРИН". Добра услуга в това отношение може да свърши и включването на проекта в страница в ИНТЕРНЕТ. Пътуванията с каракачански коне биха създали вълнуващи емоции и осъществяването им чрез добри познавачи на местните природни забележителности, миналото на този край и възможностите за туризъм, биха ги превърнали в незабравими удоволствия и трайниспомени.
    Засега всичко започва с 20 каракачански коне. Преди да се качат по пасищата в планината те са били в района на гр. БРЕЗНИК. В Кресненско идват със стопанина си Янко Костов, потомък на стар каракачански род, в който отглеждането на каракачански овце, кучета, и коне се е предавало от баща на син в продължение на много векове. Цялата група каракачански коне, дошла в ПИРИН, е от стар каракачански дамазлък. А защо каракачански коне ? Специалистите определят каракачанският кон като местна порода, пригодена отлично за носене най - вече на товари при трудни планински условия. Характеризира се с голяма устойчивост, работоспособност и невзискателност. И най -стръмните планински пътеки ги преодолява леко, а храна може да си осигури и сам и при зимни условия, дори при паднал сняг до метър, който разравя. Каракачанският кон е с хармонично развито и замускулено тяло. Главата му е средно голяма, има широко чело, къса шия, широк гръб и добре развит гръден кош. Краката му са къси, но много здрави, с копита имащи саблевидна форма, косъмът е алест или сив до черен. На височина достига до 1,30 м. Най - добре се чувства в планински условия.
    Ако нещата с конния туризъм потръгнат, с което може да нарасне туристическото присъствие в Кресна и ПИРИН планина и то най - вече с чуждестранно участие , ще се потърсят възможности и за увеличение на сегашното конно стадо, което вече добре се аклиматизира в условията, които му предлага Северозападен Пирин. На някои от тези сегашни заселници, някои от пиринските пътеки са им непознати, защото са идвали, когато е строена хижа СИНАНИЦА и други хижи в Пирин. Някои от тях имат и честта да са участници в сътворяването на големия български филм "ХАН АСПАРУХ". Наред обаче с използването на каракачански коне за конен туризъм, което ще е и частица в икономиката на Кресна, целта на заселването им в Пирин планина се прави и с грижата този вид да се опази за идното поколение, и то така, както е надживял хилядолетия .

"Орбел"