Г.Мацурев - студент Биология в СУ Свети Климент Охридски

    Във високите части на Северен Пирин по протежението на главното било и страничните била над 2000 м. н. в. Са разположени 119 глациални езера /езера с ледников произход/. Към тях можем да добавим 45 малки езера с площ под един декар, някои от които пресъхват през лятото. Повечето езера са разположени в циркуси, като Бъндеришки, Валявиш-ки, Кременски, Василашки, и др. Близо 90% от езерата са разположени между 2100 - 2450 м.н.в. Най -много езера се намират между 2300 -2350 м.н.в. - Василашки, Валявишки, Превалски, Кременски, Бъндеришки. Езерото с най - голяма площ е Попово езеро/123, 60 дка е площта на езерото, 1270000 куб. м обем и максимална дълбочина около 30 м./; второ по площ е Долнокременско езеро /98 дка /. Най - високото езеро е рзположено на 2710 м.н.в. - Горно-полежанско езеро, а второ по дълбочина на 2512м .н.в. е Тевно Василашко - 29 м.
    Ледниковите езера в Пирин по своите хидрологични, хидрохимични и хидробиологични показатели се отнасят към олиготрофния тип. Степента на олиготрофизация обаче варират в широки граници в зависимост от възрастта, терена и надморската височина.
    В хидрологична характеристика от Пирин извират голъм брои реки, които се вливат в Места и Струма.По важните притоци на р. Местас са: р. Глазне - образува се от р. Бъндерица (извира от Бъндеришките езера ) и р.Демяница(Валявишки,Газеиски и Василашки езера); р. Безбожка - от Безбожкото езеро; р. Ретиже и др. По-важни притоци на Струма: -р.Влахинска - от езерата във Влахински циркус; р. Санданска Бистрица -съответно от циркусите Спанополски, Чаирски, Белеметски и др.
    Съобразно н.м. височина и дълбочината, термичния режим варира значително. С н.м височина до 2250м повърхностните температури са около 12-13° С през лятото, а по плитките и сгрявани целодневно от слънцето достигат и до 18°С. При по-високо разположените летните Т° рядко надхвърлят 10-11°С. При изключително топли и сухи лета, тънък слой от повърхностните води се загряват през следобедните часове часове и до 15-17°С. Кислородните количества са винаги високи (7,5-12mg/dmЗ),главно поради ниското съдържание на органични вещества във водата.
    Ледниковите езера в Пирин са предимно малки по площ, но те са естествен резервоар за сладки води освен това са естествена среда за много видове които се срещат само във водите на високопланинските езера.
    В биологично отношение богатството на животинския и растителния свят в нашите глациални езера все още не е напълно проучен. От представителите на висшата водна растителност най често се срещат: -Ежова главица, широко разпространено растение в почти всички езера, а също така и в малки и големи разлив кикраи езера и реки. - Ranunkulus aquatilis - намиран е в много езера както в Пирин така и в Рила. - Subularia aquatica също често срещан вид. Интересен представител висшата растителност е един реликтен вид - езерния шилолист -I soetes Iakustris от сем. Плаунови. Сега живеещите са от по -разнообразна, живяла в минали геоложки времена (креда дори по-рано) фосилна група.
    Бедността на висшата флора както в качествено, така и в количествено отношение се дължи преди всичко на късия вегетационен период, (езерата остават не покрити с лед само 100-150дни) скалистите и стръмни брегове, а често и самото дъно. При езерата в напреднала степен на заблатяване, се срещат сфангови мъхове (Sphangae) и редица тревисти растения.
    Водораслите имат най - голямо видово разнообразие от хидрофлората на нашите ледникови езера. Представители на низшите са: синьозелени водорасли (Chryzophita), кремъчни водрасли (Bacilariohita), златисти(Cyanophita), еугленови (Euglenophita) и зелени водорасли (Chrlorophita). Констатирани са и няколко вида низши гъби, който са паразити в/у водораслите или се хранят сапрофитно. Оттук интерес представлява Rhizoplidium pollinis varparinicum- открита от проф. Ал. Вълканов в материали от Василаш-ките зезра (напада поленовите зърна на иглолистните растения.
    Фауната на езерата е богата и обхваща почти всички големи животински групи някой от които се срещат само тук. Представени са както от бентосни -Мешести, Плоски червей, Кръгли червей, по тинестото дъно ларви на насекоми. Зоопланктон, Ракообразни представени от разред кладоцера -дафний - която е глациален реликт - служат за храна на младите пъстърви. Среща се се от 600-700м до 2500 м. н.в. Всички тези невидими с просто око организми са основно звено в трофичните вериги. Без тях би било невъзможно съществуването на гръбначните животни обитаващи ледниковите езера. Те са представени от пъстървовите - сивен, лещанка която служи за храна на по-едрите пъстървови риби. Широко разпространена е и алпийската водна жаба. Гръбначните животни са слабо представени в нашите високопланински езера
    И все пак ихтиофауната не е добре проучена, за което свидетелства и открития неотдавна нов вид за България, планински кефал в едно от езерата. Находката представлява интерес, тъй като има ограничено разпространение и е реликтен вид .
    Особеното геологично минало и географско положение на Пирин са причината за възникване на уникално видово разнообразие. Ледниковите езера в Пирин са предимно малки по площ, и не се отличават с богата биомаса. Значението им е преди всичко като уникални природни дадености, местонахождения на характерна алпийска хидрофлора и фауна и като естествен резервоар на сладки води. Опазването на езерата е от огромно значение, запазване на свободно живеещите и естествено възпроизвеждащи се организми. Много е важно да се вземат спешни мерки за предотвратяване на тяхното замърсяване от развиващия се масов туризъм, хидроамелиоративно строителство, и заблатяване, което може да доведе до изчезване на ценни видове и до сериозни проблеми с водоснабдяването на региона.