Национален парк "ПИРИН"
 
брой 4
година 2001             
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
  Перспективи за развитие на Банско
  Лавина опасност в НП "Пирин"
  Да се запознаем отблизо с глациалните езера в Пирин
  Белият бор
  Снежния леопард
  Видрата
  Mраморът
  Пирински легенди


А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
3
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Белият бор

    БЕЛИЯТ БОР /pinus sembra/ е разпространен главно в Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи и по -малко в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Осогово и др., където образува чисти или смесени гори най - често между 1000 и 2000 м. надм. височина.
    Белият бор е вечнозелено дърво, стигащо на височина 40 м. и повече. Кората на възрастните дървета в долната част сивокафява до медночервена, напукана на неправилни плочки, към върха и на по - дебелите клони жълтеникаво - до червеникаво
    - оранжева. Листата са игловидни и са разположени по два в късо влагалище върху скъсени клони, до 7/8/ см. дълги, сивозелени. Мъжките шишарки са ресовидни. Женските са яйцевидно конични, сиви, разположени по върховете на младите клони върху извити надолу дръжки. Цъфти през май - юни.
    Освен със своята красота белият бор е известен и със своето лечебно действие. В народната медицина се използуват младите връхчета, брани през февруари - април. Сушат се на сянка, след което те придобиват червеникавокафяв цвят, а вкусът им е горчиво - смолист. Боровите връхчета притежават отхрачващо и смекчаващо лигавицата свойство. Действуват противовъзпалително, разтварящо пикочните камъни и разширяващо кръвоносните съдове. Прилагат се при болести на дихателните пътища /бронхити, ангина, туберкулоза/, при простуда/ за инхалации, разтривки/, ревматизъм, бодежи, ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур, скорбут. Боровите връхчета се препоръчват и при задух, воднянка, скрофули, хемороиди и др. Външно
    - за инхалация при задух, за бани при ревматизъм, екземи, лишеи и обриви по главата и тялото. Втвърдената смола, взимана в доза колкото лещено зърно, действува добре при белодробен абцес и хемороиди, а разтопена - при рани от обувки. Начин на употреба: 100 гр. борови връхчета се варят в 2,5л. вода, докато остане 0,5л. Отварата се прецежда и още докато е гореща, се добавя 250 гр. небетшекер, а като изстине - 250 гр. мед. Взема се по 1 кафена чашка преди ядене три пъти дневно. Някои прибавят също и по 10 гр. канела, 5гр. карамфил и индийско орехче.
    Освен това настройката от листата на бора поради високото съдържание на витамин С може да се използува през зимата като добро витаминно средство /100 гр. зелени листа се нарязват ситно, прибавя се 1 суп. л. разредена солна киселина, която се купува от аптека, и се киснат два дни в 2,5 л. Хладка вода. Настройката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка след ядене. Има и много случаи на излекувани от туберкулоза болни, които са могли да се движат само с помощта на бастун. В тези случаи е било приложено следното: набират се клонки от бял бор, напълват се 8 -10 кошници от тях и се разхвърлят по стаята на болния. Ако няма място, окачват се по тавана, като полилеи. Всяка вечер преди лягане те се разпръскват добре, за да излиза ароматен прашец. След 3-4 седмици, когато престанат да пускат повече аромат, те се заменят с нови.

"Орбел"

   
          
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 07443 / 82 04, факс : 07443 / 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin-np.com
© 2003 Hard&Soft. All rights reserved.
Developed for Hard&Soft