Природен парк "Врачански Балкан" е обявен за защитена територия в края на1989 г., а от месец март 1997 г. е обявен за защитен обект с международно значение.
Територията на парка обхваща площ от 28844,8 ха, от които 20733,4 ха горски фонд и 8111,4 ха селскостопански фонд, което представлява голяма част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. В географско отношение Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Гавната старопланинска верига и се издига южно от град Враца и Врачанското поле. На юг за граница служи дълбоко врязания пролом на р. Искър. За западна граница е процепа Дружевската седловина. Планината има направление северозапад-югоизток.
     По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали от триаски и юрски варовици, характерен образец на карстификация. Мощността им е около 1300 м. в границите на Природен парк "Врачански Балкан" се намират едни от най-интересните пещери и пропасти - над 500. По известните са: Леденика, Темната дупка, Змейова дупка, Калната пропаст, Резньовете, Песопин камък, Соколската дупка.
На територията на Природен парк "Врачански Балкан" са установени около 1050 вида висши растения, от които над 80 вида са с висока консервационна стойност. Те са разпределени в 37 формации и 124 асоциации и групи асоциации. към тези асоциации (екосистеми) се отнасят 78 дървесни и храстови, и 36 тревисти.
     С многообразието на релефа и растителността е свързано и съществуването на богата фауна. До този момент са установени 214 вида гръбначни животни, като най-голям интерес от научна и консервационна гледна точка са групите на пещерната фауна (безгръбначни, прилепи) и дневните грабливи птици.
Резерват "Врачански карст" обхваща площ от 1453,1 ха по северните, предимно скалисти склонове на Врачанска-та планина, в района на Базовски и Стрешерски дялове.
     Резерватът е поставен под режим на строга защита, с цел да бъде запазен от въздействието на човека част от карета на Западна Стара планина. Тук се срещат редките и застрашени;: египетски лешояд, сокол-скитник, орел-змияр, безопашат мишелов, осем вида от представителите на; прилепите и др. На територията на резервата са установени и значителен брой растителни видове с категория застрашен и рядък.      Други природни забележителности и застрашени територии са: "Вратцата" (най-високите отвесни варовикови скали на Балканския полуостров, а за тази надморска височина и в Европа); "Леденика" (първата благоустроена пещера в България с първия описан пещерен обитател - Рheggomisetes bureshi/); "Ритлите"; "Скакля" (най-високият водопад в България - 141 м); "Лакатнишки скали" (с най-богатата и най-добре проучена пещерна фауна в България) и др. Благоприятните географски и климатични условия на Врачанската планина и околните долини и котловини привлекли хората да се заселят тук още от най-дълбока древност. На територията на Природен парк "Врачански Балкан" са останали много паметници на културата, свидетели на исторически събития и факти от живота на местните жители от минали времена. Обектите са най-разнообразни - исто-рически, архитектурни, археологически, художествени и етнографски със световно, национално и местно значение - църкви, манастири, музеи и исторически паметници. Град Враца
     Най-интересните обекти в града са етнографско-възрожденски комплекс "Св. Софроний Врачански", църквите "Св. Николай" и "Св. Възнесение", къщите на Димитраки Хаджитошев и на Иван Замбин, кулата на Мешчиите, Куртпашовата кула. Черепишки манастир "Успение Богородично".Разположен на живописен завой на десния бряг на р. Искър-един от най-старите в България и най-значим в Северозападна България, забележителен със своите стенописи, възрожденска архитектура и многовековна история. Най-старото свидетелство за неговото съществуване е манастирският устав -типик, писан в периода 1390-1396 г. За неговата дейност пише и отец Паисий в "История славянобългарска". Други манастири на и около територията на парка са: манастир "Седемте престола", клисурския, "Иван Пусти" и др.
Хижи
     На парковата територия има три хижи, стопанисвани от местното туристическо дружество - "Пършевица", "Околчица" и "Леденика", които са в лошо състояние и не предлагат добри условия за развитие на туризма.