Плахо В Църнако пристъпих,
с тръпка ледена /ледна/
Назад/е/ отстъпих
гдето да погледна,
само изгорели клони,
сълза от окото сама се рони,
стон от гърлото се отрони.

Где са Църнак,
твоите иърни борове,
снага да разкършат,
клони да полюшнат
във багри /краски/ зелени
от слънце огрени?


Простена ми Църнак църан: боровете, църните ми в огъня пращяха, като факли изгоряха
/като свещи изгоряха/.
Няма вече снаги да ракършват,
няма вече клони да полюшват.

Где са Църнак,
твоите треви зелени,
от ветрец галени,
със цветя шарени?

Простена ми Църнак църан:
Тревите ми, цветята ми
във огъня изгоряха,
в църна пепел превърнаха.
Няма вече дъхавите теменужки