Поради особеноите си природни красоти и характерният си растителен и животински свят, голяма част от планината Галичица (22 750 ха) е обябена за национален парк през 1958 г. Галичица е разположена в най-южната част на Западна Македония. в топографско отношение тя се дели на две части: Малка Галичица на Север и Стара Галичица на Юг. Най-високите върхове на Галичица са: Магаро /2254 м/, Лако Сигноп /1984 м/ и Гога /1737 м/. Тук трябва да споменем и връх Баба, от който едновременно могат да се видят и двете езера - Охридско и Преспанско.
      Поради варовиковия си геоложки строеж Галичица е бедна на води, но затова пък в подножието й, където варовика се сбързва с шистите има голям брой избори. Най-големите от тях се намират на източния бряг на Охридското езеро. Това са изборите край манастира "Свети Наум" с дебит от 5-20 м3/сек, изборът при село Трепеица /Билянините избори/ и други.
      Национален парк "Галичица" се отличава с богатия си растителен свят, който рядко или въобще не се среща в останалите околни планини. За това допринася разположението на Галичица между две езера - особеност която не притежава нито една друга планина на Балканския полуостров. Спецификата на флората на Галичица се определя и от наличието на известен брой ендемични видове, които се срещат само в нея, както и голям брой Македонски и Балкански ендемити. Особено внимание заслужаба и присъствието на някои видове характерни за малоазийските, гръцките и Южнобалканските планини, но срещащи се и в Галичица.
      На територията на парка се срещат 130 вида дървесни и храстови видове, от които по-интересни са: дивият кестен, гръцката ела, дивият лешник, питомната и дива фоя, тисът, чимширът и други. в централната част на парка растат най-вече дъб и бук, а във високите части на планината се простират планинските пасища. Богат е и животинският свят. Тук се срещат рисът, представляващ изключително рядък вид, мечката, лисицата, вълкът, дивата свиня, няколко вида орли, яребици, каменарки и други.
      В границите на Национален парк "Галичица" се намират и голям брой значими паметници на културата. По протежението на брега на Охридското езеро това са манастирите "Св. Наум" и "Св. Богородица Захумска" и пещерните църкви "Св, Богородица Пещенска" и "Св. Стефан". На остров "Голям Град" в Преспанското езеро се намира църквата "Св. Петър".