Андреас Спапх, Швейцария Доклад, изнесен на Работната среща за управление на горите В националните паркове, проведена по инициатива на БШПОБ на 13-14 март 2003 г.,гр. Сандански
     За автора: Андреас Спапх е лесовъд по образование, работил повече от 30 години в системата на горското стопанство на Швейцария. Преди няколко десетилетия се посвещава на възвръща не на естествения облик на стопански ползвана гора в района на Цюрих. Днес това е известният резерват с букова гора "Силвалд" - защитена територия в самите покрайнини на този голям швейцарски град.

     Част 1: Естествените горски структури - сукцесии и процеси
Слабо познатите първични гори в Европа
Много публикации са посветени на драматично изчезващите тропически гори. Същевременно малцина знаят, че естествените гори В Северна Америка изчезват поради интензивно изсичане с почти същите темпове, отстъпвайки мястото си на стопански горски монокултури.
Последните остатъци от автентичните естествени гори В Европа представляват понастоящем по-малко от една хилядна част от праисторическата горска покривка на Континента. Горската наука и литература в миналото разполагаше с твърде ограничена информация за динамиката, структурата и процесите в естествените гори на Европа. Едни от най-ранните наблюдения по въпроса са били направени от Чермак В Босна (1910), а по-късно и от Х. Лайбундгут, професор във факултета по лесовъдство на Конфедеративния университет в Цюрих. Други значими имена в изследванията на естествените гори са Х. Майер (Австрия) и Л. Мичек (Словения), по-малко известни са К. Цукригл (Австрия) и Е. Пруса (бивша Чехословакия). По-скорошни са проучванията на С. Корпел, който публикува през 1995 г. изчерпателна разработка Върху първичните гори в Западните Карпати, които все още съхраняват най-значимите девствени букови гори в цяла Европа. Бих отбелязал още и учебника на В. Шерцингер (1996) за опазването на природните елементи в горите. Възможно е да има значими публикации за естествените гори и на Източна Европа, които да не са ми известни. През последните години се появиха много научни статии, засягащи специфични биологични аспекти на процесите в първичните гори. Въпреки това са необходими още много усилия за един по-изчерпателен анализ и цялостно разбиране на природната динамика на гората.
     Напоследък остатъците от европейските първични гори започват да привличат все повече внимание.на неправителствени природозащитни организации като Грипнпийс, WWF, Бърд-Лайф Интернешънъл и други правят много за повишаване осведомеността на хората за важността на тези екосистеми. Опознаването и опазването им е предмет на международни работни срещи и семинари, както и на нарастваща подкрепа на международните усилия за опазването им от страна на правителствата на редица страни, сред които е и Швейцария. Броят на научните издания за първичните гори в Европа е твърде ограничен. Малко внимание се отделя на този въпрос и в повечето учебни заведения, подготвящи професионални лесовъди. Естествената гора на много места сякаш е "заключена със седем катинара". Но тази "тера инкогнита" е предизвикателство за всеки, който е достатъчно търпелив, за да може внимателно да наблюдава и интерпретира природата около себе си. Мъничките оцелели остатъци от гигантските някога непроходими горски дебри на Европа са като отворена книга за тези, които умеят да я четат.
     Нашите гори са отглас на климата
     Известно е, че повечето от горите в Европа са се възстановили след последния ледников период от преди 20 до
10 хиляди години, за разлика от повечето от тропическите дъждовни гори, които са оставали в климаксно състояние в течение на стотици хиляди години. Естествената сукцесия на растителността -от ранната следледникова растителна покривка до днешните естествени или променени от човека горски местообитания, на много места е сравнително добре известна благодарение на анализа на полена, естествено съхранил се във влажните зони.
    Някои от ранните стадии на сукцесията могат да се наблюдават и днес на местата, където климатът, ерозията или човешката дейност понякога я прекъсват. Най-общо би могло да се каже, че ранните стадии на растителна сукцесия могат да се наблюдават понастоящем на границата, докъдето климатът позволява на растителността да стигне в най-северните части на континента или по най-високите части на планините. Най-напред върху материнската скала се появяват лишеите и някои треви, следвани от отделни пионерни дървесни видове. Те постепенно образуват почва, която се разбива и обогатява благодарение на химическото разграждане на основната скала и разлагането на органичните вещества. Възобновяването на почвите е вървяло паралелно със затоплянето на климата, макар процесът да не е бил праволинеен. Преди няколко хиляди години климатът е бил много по-топъл и широколистните гори са се срещали на по-големи над-морски височини (с над 500 м по-високо отколкото сега). През последното хилядолетие климатът постепенно е ставал по-студен, докато преди стотина години не е настъпила рязка промяна. Под въздействие на човешките дейности температурата е започнала бързо да нараства ("бързо" - спрямо естествените геологични темпове), което поражда непредвидими последствия за планетата. Няма изгледи в близко бъдеще да настъпи основна промяна в сукцесията на горската растителност, но разширяването на климатичната изменчи-вост, включително нарастването честотата на смерчовете, е вече факт. Следите от неотдавнашни ветровали вече могат да се видят в много от нашите гори.
     Естествени климатични промени със значителни амплитуди е имало, както в далечното, така и в по-близкото геологично минало. Но тази климатична "пулсация" винаги е имала бавен ритъм и повечето от живите същества са имали достатъчно време, за да се приспособят към сменящите се условия. Един от драматичните примери на бавна, но устойчива естествена климатична промяна е склерофитизирането на растителността в Сахарската пустиня. В централна Сахара все още можете да се възхитите на немного над 4000 годишна възраст Supressus dupreziana. Преди 600 години все още е било възможно тази пустиня да бъде прекосена на кон, тъй като на много места е можело лесно да се намери сено и вода. Подобни климатични промени са засегнали и централната част на Европейския континент, пораждайки бавни, но стабилни сукцесионни процеси. Следва да разграничим две различни времеви рамки на сукцесията:
- "бавна" сукцесия, предизвикана от естествени климатични промени;
- "бърза" сукцесия вследствие на развитието (зреенето) на почвата, предоставяща възможности за растеж и на по-претенциозни видове, които вземат надмощие над ранната пионерна растителност.
                    (продължава в следващия брой)